Как да се спасим еврото
Точно 20 години след историческата среща на върха в Маастрихт, която проправи път към изграждането на икономически и паричен съюз ръководителите на държавите-членки на ЕС се събират Брюксел с надеждата да спасят започнатия тогава проект за общата европейска валута. Маастрихтският проект беше построен наполовина. Докато паричният съюз стана факт през 2002 г., икономическият остана само като име. Днес обаче виждаме, че без икономическия стълб, цялата финансова структура би рухнала. Последната дългова криза в еврозоната е красноречиво доказателство. Нещо трябва да се направи и то скоро. Решенията са обаче са трудни за 27те държави членки, които днес също така вземат решение за приемането на нов член - Хърватия.
Облаците на несигурността над европейския небосклон най-сетне започват да се разсейват. Срещата на върха определи логичната стъпка към по-нататъшна интеграция в сферата на фискалната политика – единственото решение, което може да спаси еврозоната от вътрешен саморазпад. Не всички страни-членки обаче подкрепят предложения от германския канцлер Меркел и френския президент Саркози спасителен пакет. Настрана остава обичайният заподозрян е интеграционен обструкционизъм – Обединеното кралство. Аргументът на британския премиер Дейвид Камерън е познат. Великобритания е против отдаването на всякакъв суверенитет в чувствителни за нея области – като финансите и икономическата политика. Лондонското сити иска да запази своите конкурентни предимства като световна финансова столица без да се нагърбва с допълнителни европейски регулации. Поради този политически отпор днешното предложение няма да се приема като ревизия на досегашните договори, а по-скоро като ново и различно международно споразумение, в което ще участват приблизително всички освен Великобритания, която остава захвърлена в самотната компания на някои други евроскептични държави като Чехия и Унгария. Британският отказ ясно показва, че Европа се движи не само на няколко скорости, но дори и в няколко различни посоки.
Скритият елемент от днешната сделка, е че тя не е само споразумение между държавите, но и между тях от една страна и Европейската централна банка (ЕЦБ) от друга. На няколко пъти председателя на ЕЦБ намекна, че институцията би проявила по-активна роля в европейската икономика, и някои неща които са отвъд сегашните й правомощия. Правителствените ръководители в ЕС се договориха да създадат новия фискален съюз на базата на строга бюджетна дисциплина, което означава поддържане на изключително ниски нива на дефицит с идеята да се приемат балансирани бюджети. В замяна на това ЕЦБ ще се съгласи да започне да изкупува държавни облигации на вторичния пазар (по законови съображения на ЕЦБ й е забранено да купува държавни облигации на първичния пазар) и по този начин да намали лихвите по кредитите на държавите, придавайки си де факто нови функции, функции за типична централна банка, а именно – заемодател от последна инстанция за правителствата. При рестриктивни фискални действия на държавите ЕЦБ трябва да играе по-голяма роля с паричната си политика, за да предотврати изпадането на еврозоната в нова рецесия, при това такава, копираща грешките на Голямата депресия през ‘30те години на XX век, при която рестриктивната политика, насочена към дефлация на Федералния резерв (централната банка) в САЩ намалява икономическата активност в страната и протака възстановяването на икономиката. Според икономиста Милтън Фридмън именно грешната парична политика на Федералния резерв, е причината за Голямата депресия.
Интервенцията на ЕЦБ би имала и отрицателни страни. Негативният ефект, който може да последва от действията на ЕЦБ е увеличаване на инфлацията в еврозоната. Това е проблем, тъй като основната цел на финансовата институция, така както е записана в договора за Европейски съюз е стабилността на цените. Това означава поддържане на инфлацията по-ниска, но близка до 2 % на годишна база.
Така или иначе няма безболезнено решение на настоящата дългова криза и умерената, но въпреки това отвъд зададените норми инфлация може би ще бъде използвана като компромисна мярка. Така бремето ще се разпространи върху най-много субекти и се предполага, че ще се понесе възможно най-леко.
Ще завърша този анализ като посоча конкретните мерки, за които се договориха правителствените ръководители на държавите от еврозоната.
Според официалното изявление http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/BG/ec/126662.pdf на първо място ще бъде създаването на нов фискален пакт и засилена координация на икономическата политика
Наред с единната валута е особено необходим стабилен икономически стълб.
Фискалното правило, което държавите трябва да спазват означава годишният структурен дефицит да не надвишава 0,5 % от номиналния БВП. Това правило ще бъде въведено в националните правни системи на държавите-членки. Най-добре е да бъде закрепено в техните конституции. При прехвърлянето на тази малка граница за дефицит автоматично ще се стартира коригиращ механизъм, одобрен от Комисията за всяка държава поотделно. Държавите изпаднали в прекомерен дефицит трябва да представят планове за реформи пред Комисията и Съвета.
ЕС цели да създаде, чрез договор свой постоянно действащ Европейски механизъм за стабилност (ЕМС), който да замени създадения ad hoc Европейски инструмент за финансова стабилност. ЕМС ще бъде европейският еквивалент на Международния валутен фонд. Механизмът ще наследи функциите на инструмента, да указва финансова помощ на държави, които изпитват затруднения в публичните си финанси. В момента Португалия и Ирландия са двете държави, които се възползват от сега действащия инструмент.
Още по темата:
Предлагам моето участие в дебати по случай бъдещето на Еврозоната в „Капитал”, където защитавам тезата за нуждата от фискален съюз за страните-членки на еврозоната:
http://www.capital.bg/interaktiv/debati/26_triabva_li_da_ima_evropeisko_ikonomichesko_pravitelstvo/1189174_mnozinstvoto_ot_chitatelite_podkrepiha_evropeiskoto/
Официалното решение на Европейския съвет:
http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/BG/ec/126662.pdf
Коментари в медиите:
http://www.economist.com/node/21541405?fsrc=nlw|wwp|12-8-2011|politics_this_week
http://www.economist.com/blogs/charlemagne/2011/12/britain-and-eu-summit?fsrc=nlw|newe|12-9-2011|new_on_the_economist
http://euobserver.com/843/114563
http://www.nytimes.com/2011/12/10/business/global/european-leaders-agree-on-fiscal-treaty.html?pagewanted=2&_r=1&ref=global-home
Friday, December 9, 2011
Thursday, December 8, 2011
Къде се намираме? Състояние на Българската икономика на фона на кризата в ЕС към края на 2011г.
Преди да удари световната криза от 2008 г. българската икономика се задвижваше като малка електрическа мотриса с три мотора: преките чуждестранни инвестиции, строителството на имоти за живеене и износът. Кризата ни удари и едва не дерайлирахме с останалия свят. Инвестициите, секнаха, строителният ни балон, може би не чак толкова раздут като в други страни като Естония, Ирландия и Испания например, се спука. И все пак влезлите преди 2008 г. инвестиции си бяха тук. Тези инвестиции бяха се превърнали в индустриални мощности, с които произвеждаме стоки, предимно за износ. В трите последвали години именно износът тласкаше икономиката ни напред. Нашият вътрешен пазар беше и си остава свит. Нищо чудно, хората си пестят парит в несигурни времена. Все пак, горе-долу нещата от края на 2010 и първата половина на 2011 г. тръгнаха на малко по-добре. В края на годината нашата икономика отново вижда трудности. Този път в нашите основни партньори от ЕС. Икономиката там се забавя, а забавената икономика значи и намалено търсене. Оттам по-малко приходи за българските износители, които пък от своя страна са мотора на българското стопанство.
Как се стигна дотук? Германия - истинският европейски икономически двигател отчете рекорден след студеновоеннен ръст, вследствие от износа й в Китай и трети държави, който пък от своя страна й помогна да води активна политика по отношение на спасяване на затънали в дългове държави-членки на еврозоната, както и да спасява свои собствени банки, които са финансирали задлъжнелите страни. Тези държави закъсаха, защото изпаднаха в дългова криза. Как така? Финансовата криза от 2008 г., която започна в САЩ се пренесе в Европа като икономическа криза вследствие на утежненото кредитиране, а оттам и в дългова криза на публичните финанси. Когато банките загубиха пари вследствие на спукването на жилищния балон в САЩ паричното предлагане намалява. Самите банки стават по-внимателни на кого какъв кредит да отпуснат. В общия случай кредитирането намаля. От това страда и реалната икономика, която има нужда от заеми за рутинната си дейност. След като реалната икономика отчита спад, спад отчитат и данъчните постъпленията в държавните хазни на държавите-членки на ЕС.
Европа почти изцяло влезе в кризата от 2008 г. с дефицит, което е двойно стечение на неблагоприятни обстоятелства, защото кризите обикновено генерират допълнителен дефицит за държавите: било като антициклични кейнсиански мерки, или просто като поддържане на старите ниво на публични разходи, при понижени фискални постъпления. Точно тези прекомерни дефицити, поддържани дори в "добрите години" преди 2008 вкараха Европа в дългова криза, от която се излизането е трудно. За справка Евростат: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/cache/ITY_PUBLIC/2-22042010-BP/EN/2-22042010-BP-EN.PDF
Аз смятам, че излизането от дълговата кризата може да стане по болезнения начин на намаляване държавните разходи или казано на разговорен език - като се затягат коланите. Това затягане обаче също свива икономиката, но без него не може да се избегне порочния кръг на дефицит, финансиран с дълг, който в крайния си вариант се превръща в гръцкия сценарий: вземай нови кредити, за да изплащаш стари. Това е неустойчива политика в дългосрочен план и гърците първи достигнаха до логичния й завършек. Гърция е малка. Но има и други малки държави, които са в затруднениеМ Португалия и Ирландия. Не само малките са застрашени. Ами ако някой от големите ги последва? Испания беше свидетел на спукването на ограмен жилищен балон, който остави страната с рекордна безработица, достигаща 20%. Младежката й безработица пък достигна 40% и изкара младите на протест по "Пуерта дел Сол", а социалистическото правителство на Сапатеро - извън властта. Преди кризата да удари Испания беше една от страните с най-добри показатели на публичните финанси. Страна беше сред малкото от големите с бюджетен излишък.
В момента обаче светлините на прожектора са насочени към Италия. В момента всички се надяваме новото й правителство, начело с бившия еврокомисар Марио Монти да поведе страната далеч от пропастта на националния фалит. Апенинската държава е изправена пред дълг равен на 120 % от брутния и вътрешен продукт. А Италия е голяма. Всъщност Италия е третата най-голяма икономика в ЕС след Германия и Франция.
Икономиката на ЕС и по-специално на еврозоната преживя тежка 2011 г. Година на изпитания, които още не са свършили. Борбата сега е за спасяването на общата валута, която не може да продължи да съществува в сегашната си институционална форма. Прачният съюз е изграден, но докато той не е допълнен с икономически съюз общата валута не би могла да просъществува.
Аз виждам дългосрочното решение в изграждането на фискален съюз, който може да се изрази поне в строги правила за балансиран бюджет на страните-членки на еврозоната. И само това да е, вярвам, че ще свърши работа.Всъщност това е и в основата на плана на германския канцлер Меркел и френския президент Саркози за спасяване на Еврото. Изграждането на фискален съюз ще направи и Европейската цетрална банка по-склонна да се намесва в изкупуването на ДЦК на вторичния пазар, което ще намали лихвите за заемане на нов дълг в тези страни. http://www.economist.com/blogs/buttonwood/2011/12/euro-zone-crisis?fsrc=scn/fb/wl/bl/negativereaction
2012 г. ще е тежка, но решаваща за Еврозоната. Не само финансово, но и икономически. Една рецесия в ЕС би се пренесла и в нашата страна. Аз няма да бързам толкова с прогнозиране на песимистичен сценарий. Вярвам, че Европа ще има сили и решителност да избегне нова криза. И все пак да допуснем, че такава криза се състои.
Каква е икономическата политика на България на фона на създалата се неблагоприятна конюнктура? България залага на консервативен бюджет. Или поне така твърди Дянков. Не че не може още разходи да се съкратят, но все пак в сравнителен контекст наистина държавата си поставя скромни икономически цели за изпълняване. Заложен е умерен дефицит и пестене на средства. Казвам консервативен бюджет не заради малките отделени средства. Голямата консервативност на бюджета не се дължи на запазване сегашните нива на публичните разходи, а в запазване на сегашните нива на нереформираност на публичната сфера. Консервативен в смисъл на запазване на сегашния политически общ план на нашата икономика и политика.
Проблемите пред държавата са големи и сега е времето за реформи. Правителството е получило нов транш на доверие от избирателите след като спечели изборите за президенти и местна власт. Сега трябва да направи важните реформи в борбата с корупцията институционалната неефективност. Един от буферите или потенциалните пера в бюджета е да се подобри усвояването на европейските средства. То няма как да се подобри, ако от една страна злоупотребите с тях продължават и ако друга процедурите за кандидатстване са толкова тромави бюрократизирани, че да разколебават кандидатите. ЕС от своя страна държи средствата да се разходват при условия на контрол и проверка. Как правителството ще постигне баланс?
Моето предложение е, че един начин би бил, ако държавната администрация се цифровизира и електронното правителство бъде въведено в страната ни. То ще спести много време и ценни средства, които сега отиват в непроизводителни дейности като чакана по опашки.
Реформа е нужна и в пенсионната система. Пенсионната ни система, както е измислена в момента е буквално банкрутирала. Половината от средствата в нея идват не от осигурителните вноски на работниците, а от републиканския бюджет. Някои решения са: увеличаване на възрастта за пенсиониране. Минаване от предимно „pay as you go” към предимно фондова система, в която всеки пести за собственото си пенсиониране.Реформите на пенсионната система обаче няма да се усетят непосрадствано в краткосрочен план, както ителианският социален министър емоционално посочи при представянето на пенсионната реформа в страната.
БДЖ е предприятие, изправено пред фалит. Държавата трябва да го реформира, но реформите са скъпи, както финансово така и политически. Много хора ще бъдат съкратени и ще останат без реална алтернатива на пазара на труда в условия на затегнато предлагане на работа. Правителството трябва да ги компенсира като олекоти условията за бизнеса.
Държавата наистина се опитва за закрепи цялостната икономическа конюнктура, но мерките които взема са по-скоро козметични и бюджетни, отколкото структурно-реформаторски. Те се изчерпват със счетоводните еквилибристики на финансовия министър да вземе от средствата по едно перо и да ги вложи в друго. Като пример може да бъде посочено решението държавните служители или по-конкретно тези в сферата на сигурността и отбраната сами да плащат осигуровките си. За да не загубят доход държавата ще им увеличи заплатите с колкото са им плащанията към НОИ. Всъщност, както и да го погледнем държавата ще плаща еднакво и в двата случая. Държавата плаща изцяло за своито служители без значение дали ще го наречем заплата или осигуровки. Положителният елемент в реформата се изчерпва с по-голямата счетоводна пригледност. Така ще виждаме по-ясно колко средства всъщност бруто отиват за отбрана и сигурност, което е нещо положително, въпреки че финансово няма да има влияние върху бюджета.
Трябва да се прекрати нечестното преференциално третиране на отделни сектори. В този ред на мисли, държавата трябва да устои на протестите на зърнопроизводителите, чиято наглост е безгранична. В условията на криза това е недопустимо. Да се дават субсидии на богатите зърнопроизводители, които изнасят продукцията си, да речем в Китай е равностойно на това да се дават пари на китайците да потребяват българско жито.
В съдебната система трябва да се подобри отчетността и отговорността, чрез въвеждането на взаимен контрол. Съдебната система е сенчеста, неизборна и безотчетна, а такива места по своята природа са добра среда за развитие на корупцията.
В добрите години ние бяхме склонни да замитаме под килима всички тези проблеми. Говоря не само в България, но и в ЕС като цяло. Икономическият ръст ни позволи да понесем тези нереформирани сектори сравнително леко. Кризата може да има и положителен ефект, като ни покаже размерите на проблемните области и ни представи реформите като неизбежни.
Голяма трудност е, че думата реформа у нас е обществено дискредитирана. От една страна хората искат нещата да стават някак си по-различно, но не искат да извървят пътя към промяната. А той винаги е болезнен. Щом не искаш средството, се отказваш и от целта. Няма реформа, която да не боли и да не включва и загуби. Борисов като популист знае това и затова бяга по възможност от всякаква реформа. Настъпва един момент, когато реформата става безалтернативна и това е моментът на тежката криза. Въпросът е склонни ли сме да изтърпим загуби днес, за да се спасим от катастрофата на гръцкия сценарий утре?
Как се стигна дотук? Германия - истинският европейски икономически двигател отчете рекорден след студеновоеннен ръст, вследствие от износа й в Китай и трети държави, който пък от своя страна й помогна да води активна политика по отношение на спасяване на затънали в дългове държави-членки на еврозоната, както и да спасява свои собствени банки, които са финансирали задлъжнелите страни. Тези държави закъсаха, защото изпаднаха в дългова криза. Как така? Финансовата криза от 2008 г., която започна в САЩ се пренесе в Европа като икономическа криза вследствие на утежненото кредитиране, а оттам и в дългова криза на публичните финанси. Когато банките загубиха пари вследствие на спукването на жилищния балон в САЩ паричното предлагане намалява. Самите банки стават по-внимателни на кого какъв кредит да отпуснат. В общия случай кредитирането намаля. От това страда и реалната икономика, която има нужда от заеми за рутинната си дейност. След като реалната икономика отчита спад, спад отчитат и данъчните постъпленията в държавните хазни на държавите-членки на ЕС.
Европа почти изцяло влезе в кризата от 2008 г. с дефицит, което е двойно стечение на неблагоприятни обстоятелства, защото кризите обикновено генерират допълнителен дефицит за държавите: било като антициклични кейнсиански мерки, или просто като поддържане на старите ниво на публични разходи, при понижени фискални постъпления. Точно тези прекомерни дефицити, поддържани дори в "добрите години" преди 2008 вкараха Европа в дългова криза, от която се излизането е трудно. За справка Евростат: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/cache/ITY_PUBLIC/2-22042010-BP/EN/2-22042010-BP-EN.PDF
Аз смятам, че излизането от дълговата кризата може да стане по болезнения начин на намаляване държавните разходи или казано на разговорен език - като се затягат коланите. Това затягане обаче също свива икономиката, но без него не може да се избегне порочния кръг на дефицит, финансиран с дълг, който в крайния си вариант се превръща в гръцкия сценарий: вземай нови кредити, за да изплащаш стари. Това е неустойчива политика в дългосрочен план и гърците първи достигнаха до логичния й завършек. Гърция е малка. Но има и други малки държави, които са в затруднениеМ Португалия и Ирландия. Не само малките са застрашени. Ами ако някой от големите ги последва? Испания беше свидетел на спукването на ограмен жилищен балон, който остави страната с рекордна безработица, достигаща 20%. Младежката й безработица пък достигна 40% и изкара младите на протест по "Пуерта дел Сол", а социалистическото правителство на Сапатеро - извън властта. Преди кризата да удари Испания беше една от страните с най-добри показатели на публичните финанси. Страна беше сред малкото от големите с бюджетен излишък.
В момента обаче светлините на прожектора са насочени към Италия. В момента всички се надяваме новото й правителство, начело с бившия еврокомисар Марио Монти да поведе страната далеч от пропастта на националния фалит. Апенинската държава е изправена пред дълг равен на 120 % от брутния и вътрешен продукт. А Италия е голяма. Всъщност Италия е третата най-голяма икономика в ЕС след Германия и Франция.
Икономиката на ЕС и по-специално на еврозоната преживя тежка 2011 г. Година на изпитания, които още не са свършили. Борбата сега е за спасяването на общата валута, която не може да продължи да съществува в сегашната си институционална форма. Прачният съюз е изграден, но докато той не е допълнен с икономически съюз общата валута не би могла да просъществува.
Аз виждам дългосрочното решение в изграждането на фискален съюз, който може да се изрази поне в строги правила за балансиран бюджет на страните-членки на еврозоната. И само това да е, вярвам, че ще свърши работа.Всъщност това е и в основата на плана на германския канцлер Меркел и френския президент Саркози за спасяване на Еврото. Изграждането на фискален съюз ще направи и Европейската цетрална банка по-склонна да се намесва в изкупуването на ДЦК на вторичния пазар, което ще намали лихвите за заемане на нов дълг в тези страни. http://www.economist.com/blogs/buttonwood/2011/12/euro-zone-crisis?fsrc=scn/fb/wl/bl/negativereaction
2012 г. ще е тежка, но решаваща за Еврозоната. Не само финансово, но и икономически. Една рецесия в ЕС би се пренесла и в нашата страна. Аз няма да бързам толкова с прогнозиране на песимистичен сценарий. Вярвам, че Европа ще има сили и решителност да избегне нова криза. И все пак да допуснем, че такава криза се състои.
Каква е икономическата политика на България на фона на създалата се неблагоприятна конюнктура? България залага на консервативен бюджет. Или поне така твърди Дянков. Не че не може още разходи да се съкратят, но все пак в сравнителен контекст наистина държавата си поставя скромни икономически цели за изпълняване. Заложен е умерен дефицит и пестене на средства. Казвам консервативен бюджет не заради малките отделени средства. Голямата консервативност на бюджета не се дължи на запазване сегашните нива на публичните разходи, а в запазване на сегашните нива на нереформираност на публичната сфера. Консервативен в смисъл на запазване на сегашния политически общ план на нашата икономика и политика.
Проблемите пред държавата са големи и сега е времето за реформи. Правителството е получило нов транш на доверие от избирателите след като спечели изборите за президенти и местна власт. Сега трябва да направи важните реформи в борбата с корупцията институционалната неефективност. Един от буферите или потенциалните пера в бюджета е да се подобри усвояването на европейските средства. То няма как да се подобри, ако от една страна злоупотребите с тях продължават и ако друга процедурите за кандидатстване са толкова тромави бюрократизирани, че да разколебават кандидатите. ЕС от своя страна държи средствата да се разходват при условия на контрол и проверка. Как правителството ще постигне баланс?
Моето предложение е, че един начин би бил, ако държавната администрация се цифровизира и електронното правителство бъде въведено в страната ни. То ще спести много време и ценни средства, които сега отиват в непроизводителни дейности като чакана по опашки.
Реформа е нужна и в пенсионната система. Пенсионната ни система, както е измислена в момента е буквално банкрутирала. Половината от средствата в нея идват не от осигурителните вноски на работниците, а от републиканския бюджет. Някои решения са: увеличаване на възрастта за пенсиониране. Минаване от предимно „pay as you go” към предимно фондова система, в която всеки пести за собственото си пенсиониране.Реформите на пенсионната система обаче няма да се усетят непосрадствано в краткосрочен план, както ителианският социален министър емоционално посочи при представянето на пенсионната реформа в страната.
БДЖ е предприятие, изправено пред фалит. Държавата трябва да го реформира, но реформите са скъпи, както финансово така и политически. Много хора ще бъдат съкратени и ще останат без реална алтернатива на пазара на труда в условия на затегнато предлагане на работа. Правителството трябва да ги компенсира като олекоти условията за бизнеса.
Държавата наистина се опитва за закрепи цялостната икономическа конюнктура, но мерките които взема са по-скоро козметични и бюджетни, отколкото структурно-реформаторски. Те се изчерпват със счетоводните еквилибристики на финансовия министър да вземе от средствата по едно перо и да ги вложи в друго. Като пример може да бъде посочено решението държавните служители или по-конкретно тези в сферата на сигурността и отбраната сами да плащат осигуровките си. За да не загубят доход държавата ще им увеличи заплатите с колкото са им плащанията към НОИ. Всъщност, както и да го погледнем държавата ще плаща еднакво и в двата случая. Държавата плаща изцяло за своито служители без значение дали ще го наречем заплата или осигуровки. Положителният елемент в реформата се изчерпва с по-голямата счетоводна пригледност. Така ще виждаме по-ясно колко средства всъщност бруто отиват за отбрана и сигурност, което е нещо положително, въпреки че финансово няма да има влияние върху бюджета.
Трябва да се прекрати нечестното преференциално третиране на отделни сектори. В този ред на мисли, държавата трябва да устои на протестите на зърнопроизводителите, чиято наглост е безгранична. В условията на криза това е недопустимо. Да се дават субсидии на богатите зърнопроизводители, които изнасят продукцията си, да речем в Китай е равностойно на това да се дават пари на китайците да потребяват българско жито.
В съдебната система трябва да се подобри отчетността и отговорността, чрез въвеждането на взаимен контрол. Съдебната система е сенчеста, неизборна и безотчетна, а такива места по своята природа са добра среда за развитие на корупцията.
В добрите години ние бяхме склонни да замитаме под килима всички тези проблеми. Говоря не само в България, но и в ЕС като цяло. Икономическият ръст ни позволи да понесем тези нереформирани сектори сравнително леко. Кризата може да има и положителен ефект, като ни покаже размерите на проблемните области и ни представи реформите като неизбежни.
Голяма трудност е, че думата реформа у нас е обществено дискредитирана. От една страна хората искат нещата да стават някак си по-различно, но не искат да извървят пътя към промяната. А той винаги е болезнен. Щом не искаш средството, се отказваш и от целта. Няма реформа, която да не боли и да не включва и загуби. Борисов като популист знае това и затова бяга по възможност от всякаква реформа. Настъпва един момент, когато реформата става безалтернативна и това е моментът на тежката криза. Въпросът е склонни ли сме да изтърпим загуби днес, за да се спасим от катастрофата на гръцкия сценарий утре?
Tuesday, June 7, 2011
"Теория на справедливостта" Джон Ролс
конспект
Джон Ролс е най-влиятелният политически философ от втората половина на двайсети век. Той пише за социалната справедливост, но не от позицията на социализма, а следвайки либералната традиция. Книгата му „Теория на справедливостта” повлиява, както на либералите, така и на социалдемократите. Основната тема е justice as fairness - справедливостта като равнопоставеност.
Справедливостта е основно достойнство на обществените институции. Те трябва да са преди всичко справедливи и после всичко останало. Законите и институциите трябва да бъдат реформирани или премахнати, ако са несправедливи, без значение колко са ефикасни и добре функциониращи. Всеки човек притежава неприкосновеност, основана върху справедливостта, която дори благоденствието на обществото като цяло не може да наруши. поради тази причина справедливостта отрича, че загубата на личната свобода се оправдава от по-голямото количество блага, придобити от другите. Тя не признава, че жертвите, наложени на неколцина, се компенсират от повече предимства за другите.
Обществото е обединение на съдружници с цел взаимна изгода. То се характеризира обикновено както с конфликт на интереси, така и с общност на интереси. Сътрудничеството дава по-добър живот от този, който индивидът би имал, ако трябваше да живее единствено от собствените си усилия. Конфликтите се получават за това как да бъде разпределено произведеното в резултат на сътрудничеството. Всеки иска повече. Принципите на разпределение са принципите на социалната справедливост. Те предоставят метод за възлагане на права и задължения в основните институции на обществото и постановяват съответното разпределение на изгодите и бремето на общественото сътрудничество. Хората трябва да споделят една концепция за справедливостта, защото тя създава приятелски връзки между тях. Кои са тези принципи на социалната справедливост? Ние приемаме интуитивно справедливостта. Когато има преразпределение, винаги присъства и идеята за справедливост, но не само тя е по-обща от това. Институциите са справедливи, когато не действат произволно. Не става дума само за преразпределение. Ролс разглежда базисната структура на обществото като главен обект на справедливостта. Това е начинът, по който основните обществени институции (пример за такива са законовата защита на свободата на мисълта и съвестта, конкурентните пазари, частната собственост) възлагат основни права и задължения и определят подялбата на облагите от социалното сътрудничество. Под институция ще разбираме обществена система от правила, които определят служби и длъжности и техните права и задължения.
Ето един мисловен експеримент. Нека хората преди да се родят и да знаят какво място ще заемат в обществото да се споразумеят какви да бъдат тези основни принципи, според които да се ръководи. Щом не знаят какви ще са тези хора ще се стремят към най-широкия общ знаменател – най-много общи условия и най-голяма справедливост. Ролс отрича утилитарния принцип - най-много ползи за най-много хора, ако за тези ползи са за сметка на ощетяването на други. Няма несправедливост в по-голямото количество на блага, спечелени от неколцина, ако положението на по-малко облагодетелстваните се подобрява от това. Идеята е, че благоденствието на всеки зависи от сътрудничеството между хората, без която никой не би имал задоволителен живот. Подялбата на благата трябва да бъде такава, че да предизвика доброволно сътрудничество на всички участници, включително и на по-нископоставените. Справедливостта като какво? като равнопоставеност. Справедливостта отрича, че загубата на свобода за някои се оправдава с придобиването на повече блага от другите. Централна характеристика на концепцията е предимството на правото пред благополучието. Етическият идеал на справедливостта като равнопоставеност е заложен по-дълбоко в основните принципи на етическата теория. Това е присъщо на възгледите за естествените права (традицията на договора) за разлика от теорията на утилитаризма. Присъща на контраста между класическия утилитаризъм и теорията за справедливостта като равнопоставеност е разликата в обуславящите ги концепции за обществото. В едната разглеждаме добре уреденото общество като схема за сътрудничество с цел взаимна изгода, регулирана от принципи, които хората биха избрали в първоначална ситуация, която е справедлива, а в другата като ефикасно администриране на обществени ресурси с цел максимално увеличаване на удовлетворението в системата от желания, която безпристрастният наблюдател е изградил от многото индивидуални системи от желания, приети за даденост. Разликата между теорията на утилитаризма и теорията на справедливостта може да се определи и така. При утилитаризма има стремеж към най-много ползи за най-много хора. При Ролс има стремеж за ползи за всички, и по-специално най-онеправданите. Ако ползите за по-голяма група при утилитаризма са за сметка на онеправдаването на някоя друга група, това е несправедливо, дори ако сумарно те са повече, отколкото ако се осигурят ползи за всички, каквато е и идеята на Ролс.
Справедливостта винаги предполага някакво равенство. При формалната справедливост това означава при администрирането на законите и институциите те да се прилагат еднакво. Тук трябва да се има предвид и самата природа на закона. Законодателят трябва да приема справедливи закони. Ето един заплетен случай. Ако законите са несправедливи какво да се прави. Да не се спазват несправедливи закони не означава задължително, че се постъпва справедливо. Дори и несправедливи законите трябва да се спазват, защото иначе ще изпаднем в произвол, който е разрушителен за цялата правна система. Но от друга страна в някои случаи е по-добре да се облекчава състоянието на несправедливо третираните.
Двата принципа на справедливостта:
Първи принцип: всеки човек трябва де има еднакво право на най-широк спектър от основни свободи, съвместими с подобни свободи за другите
Втори принцип: социалното и икономическото неравенство трябва да бъде така третирано, че (а) да се налице основателни очаквания за всеобща полза от него и (б) да бъде свързано с длъжности и служби достъпни за всички.
Основните права на гражданите са: политическата свобода (пасивното и активното избирателно право) заедно със свободата на словото и на сдружаването, свободата на съвестта, свободата на мисълта, свободата на личността съвместно с правото да притежава да притежава лична собственост и защита срещу произволно задържане.
Вторият принцип засяга разпределението на дохода и благата. Те не е необходимо да се разпределят поравно, но да се прави в интерес на всеки. Високите държавни и управленчески постове трябва да са достъпни за всеки не само де юре, но и де факто. Либералната интерпретация означава реално равенство на възможностите. Демократичното равенство е равенство на възможностите плюс принципът на разликата. Нужно е да има осигурен поне социален минимум за най-онеправданите.
Процедурна справедливост. Авторът дава пример с разделянето на един кейк между няколко човека. Един е редно да нареже парчетата и да вземе своето последен. Така той ще има стимул да раздели кейк по равно, защото така си осигурява най-големия възможен дял.
Може ли да има случаи на неравенство? Неравенството не е задължително противоречиво с теорията. Общата концепция за справедливостта не налага ограничения за вида на допустимото неравенство – тя само изисква положението на всички да бъде подобрено.
Принцип на разликата: Неравенството е несправедливо. Неравенството е оправдано, ако нужно средство за подобряване на положението на най-онеправданите.
Благополучието е удовлетворяване на разумно желание.
Индивидите заемат две съществени позиции: тази на граждани с равни права и другата – определена от мястото им в разпределението на приходите. Теорията на справедливостта като равнопоставеност оценява обществената система от позицията на равните граждански права и различните нива на доходи и богатство.
Принцип на компенсацията:
За да се избегне хладният меритократизъм, трябва да се преодолее неравенството по рождение. То е незаслужено и трябва да се компенсира по някакъв начин. Така принципът поддържа тезата, че за да се третират всички по еднакъв начин и да се гарантира истинско равенство на възможностите обществото трябва да обръща повече внимание на индивидите с по-малко заложби по рождение и на родените в по-неблагоприятни позиции. Идеята е да се компенсира влиянието на случайностите в посока към равенството. При следването на този принцип е възможно да се изразходват по-големи ресурси за образованието на по-малко интелигентните, отколкото на индивидите с по-висока интелигентност, поне през определен период от живота – да речем, началната училищна възраст. Важна е дългосрочната цел – да се подобри състоянието на най-непривилегированите. Ако тази цел се постигне посредство отделяне на повече внимание на по-надарените, тя е допустима, в противен случай не е.
Природно облагодетелстваните не трябва да печелят просто защото са по-надарени, а само за да покрият разходите за обучение и образование, както и за да използват дарбите си по начини, които помагат и на по-ощетените. Никой не е заслужил по-големите си природни способности, нито по-благоприятна стартова позиция в обществото. Оттук обаче не следва, че трябва да премахнем съществуващите разграничения. Има и друг начин да се справим с тях. Основната структура може да бъде така устроена, че посочените случайности да работят за благото на най-ощетените.
Природното разпределение не е нито справедливо, нито несправедливо. Не е несправедливо хората да имат някакво определено обществено положение по рождение. Това са просто природни факти. Важно е какво ще направим от тях. Справедлив и несправедлив е начинът, по който институциите третират тези факти. Аристократичните и кастовите общества са несправедливи, защото превръщат тези случайности в безусловно основание за принадлежност към повече или по-малко затворени привилегировани обществени класи. По-големите способности да се разглеждат като обществено предимство, което трябва да бъде използвано да общото благо.
Принципът на братството: Идеята да не се желаят по-големи предимства, освен ако това не е от полза на другите, които са в по-лошо положение.
Това са институционалните принципи, следват принципите за индивидите. Безпристрастност, вярност, взаимно уважение, щедрост. Те са приложими както за индивида, так и за държавното управление.
Безпристрастността е много важна. Това означава, че индивидът трябва да върши своето, така както е определено от правилата на една институция, ако са изпълнени две условия: 1. институцията да е справедлива (или безпристрастна), което означава да удовлетворява двата принципа на справедливостта 2. Индивидът доброволно да е приел изгодите от устройството на институцията или ползва предимствата от представените възможности за постигане на собствените интереси. Не трябва да печелим от дружните усилия на другите, без да внесем съответния си дял. Всеки трябва да получи съответния си дял, когато всички свършат своята част от работата.
Принцип на безусловните задължения. Задължително да се помага на друг човек, когато е в нужда или опасност, при условие, че това може да се направи без прекален риск или загуба за помагащия, задължително да не се ощетява и да не се вреди на друг човек и задължително да не се причиняват излишни страдания.
Трета глава. Изходна позиция.
Изходната позиция представлява една хипотетична ситуация. Какви да са принципите?
Да са от общ характер, да служат на общоприетата за вечни времена харта на добре уреденото общество. Да имат универсално приложение. Да има гласност.Хората да знаят за тези принципи. Завършеност.
Було на незнанието. Понятието е заложено още в Кантовата етика. Това е едно фиктивно допускане. Никой да не знае мястото си в обществото, класовата си принадлежност или общественото положение нито собствения си дял в разпределението на природните качества и способности, своята интелигентност и сила. Индивидите постъпват разумно. Какви принципи биха приели тези индивиди? В тази ситуация никой няма да формулира принципи, специално предназначени да работят за собствената му кауза. Всеки е принуден да избира за всички. Силен аргумент в подкрепа на справедливостта е, че тя поражда собствената си подкрепа.
Хората са склонни да обичат, ценят и подкрепят всичко, което утвърждава собственото им благополучие. Тъй като благополучието на всеки е гарантирано, всички придобиват склонност да поддържат системата.
Част втора. Институции
Какви трябва да бъдат институциите според теорията на справедливостта?
Гражданинът трябва да направи следните три неща. Да прецени справедливостта на законодателството и социалната политика. Да определи кои конституционни устройства са оправдани с оглед примиряването на конфликтни мнения за справедливостта. Трето, да установи кога предписанията на мнозинството трябва да се спазват и кога могат да бъдат отхвърлени като вече незадължителни. Накратко гражданинът трябва да може да определи основанията и границите на политическото задължение и обещания.
Справедливата конституция би била справедлива процедура, която да осигури справедлив резултат. Първият принцип на равна свобода е първичната мярка на конституционната конвенция. Вторият принцип се задейства на етапа на законодателната власт. Той определя социалните и икономическите политики да имат за цел максимума в дългосрочните очаквания на най-малко облагодетелстваните в условията на честно равенство на възможностите, при положение че се отстояват равните свободи. Какво е свободата? Общото описание на свободата има следните форми: един или друг човек е свободен (или несвободен) от една или друга забрана (или групи забрани) да прави (или да не прави) едно или друго нещо. Всяка определена свобода се характеризира с доста сложен комплекс от прав и задължения- той трябва да има задължителен характер за индивидите да правят или да не правят нещо, а правителството и другите хора трябва да имат законовото задължение да не им пречат.
Държавата трябва да се схваща като асоциация от равни граждани. Тя не се занимава с философски и религиозни доктрини, а регулира стремежите на индивидите за удовлетворяване на моралните и духовните им интереси в съответствие с принципите, с които самите те са се съгласили в една изходна ситуация на равенство. Държавата действа като представител на гражданите и удовлетворява изискванията на тяхното обществено разбиране за справедливост. Правото на правителството да поддържа обществения ред и сигурност е узаконяващо право, право, което правителството трябва да има, ако трябва да изпълнява задължението си за безпристрастна поддръжка на условията, необходими за всеки да преследва своите интереси и да отстоява своя дълг, както го разбира.
Трябва ли да има търпимост към нетолерантните? Не. Защото нетолерантните подриват общото съгласие за принципите. Нетолерантните нямат право да се оплакват от нетолерантността на другите спрямо тях. Справедливостта не изисква хората да стоят безучастни, когато другите разрушават основата на тяхното съществуване. Ако възникне някаква нетолерантна секта и самата конституция е в опасност, хората могат да принудят нетолерантните да уважават свободата на другите, доколкото от всеки човек може да се изисква да зачита правата, установени от принципи, които той е признал за изходна позиция. Когато конституцията е сигурна, няма причина да се отказва свобода на нетолерантните. Нетолерантните могат да си бъдат такива но в рамките на общите правила, които сме приели за основни. Въпросът, когато възникне, трябва да се разглежда винаги в определени обстоятелства.
Изпълнение на втория принцип в институциите. Понятието за справедливост в политическата икономия. Авторът не използва терминът икономика на благоденствието, заменяйки термина със „социален избор”.
Идеята е да се посочи един клас от блага, към който индивидите нормално се стремят като част от разумните си житейски планове, включващи най- разнообразни цели. Да се изгради система. Една справедлива система трябва да осигурява собствената си поддръжка. Това означава, че тя трябва да бъде устроена така, че да възпитава у своите членове съответното чувство за справедливост, едно действително желание да действат в съответствие с нейните правила за целите на справедливостта. Институциите трябва да подкрепят справедливостта. Авторът разсъждава над някои конкретни въпроси. Какъв да е справедливият данък върху допълнителните спестявания, как следва да бъдат организирани базисните институции на собствеността и тези на събиране на данъци, на какво ниво да е социалният минимум?
Преди всичко обществото трябва да се основава на справедлива конституция, осигуряваща свободите на равноправно гражданство. Свободата на мисълта и съвестта се приемат за дадени и е осигурена задоволителна величина на политическа свобода. Съществува честно, а не само формално равенство на възможностите. Това означава, че освен обичайните видове от социален капитал правителството се опитва да обезпечи равни шансове за образование и култура, които са еднакво надарени и мотивирани, като субсидира частни училища или създава обществена система от училища. То също изисква и осигурява равенство на шансовете в икономическите дейности и в свободния избор на професия. Това се постига като се контролира поведението на фирмите и частните сдружения и като се предотвратява установяването на монополистични ограничения и бариери по посока на по-желани позиции. Накрая правителството гарантира един социален минимум чрез семейни отстъпки и специални парични осигуровки в случай на болест и безработица.
Управлението има 4 клона.
Разпределителният клон служи да запазва конкурентоспособността на ценовата система и предпазва от нерационална пазарна мощ. Този клон трябва да коригира по-очевидните отклонения, когато цените не успяват точно да отмерват социалните ползи и разходи. Тази цел се постига със съответната данъчна политика. Стабилизационният клон се опитва да осигури пълна заетост на работната сила. Тези два клона осигуряват ефикасността на пазарната икономика като цяло. Трансферният клон отговаря за социалния минимум. Той отчита потребностите на човека, докато конкурентната система на цените - не. Тя се води само от търсене и предлагане. Различните институции имат различни претенции. Конкурентните пазари надлежно регулират сигурен свободен избор на професия и водят до ефективно използване на ресурсите и определяне на необходимите стоки за домакинствата. Трансферният клон гарантира определено ниво на стандарт на живот и отчита потребностите. Според принципа на разликата щом веднъж бъде осигурен подходящ минимум чрез трансфери, може да се сметне за напълно справедливо останалата част от цялостния приход да бъде установена чрез системата на цените. Приходът се регулира от минималното ниво на заплати и др. разпределителният клон цели да запази приблизителна справедливост посредством налозите и необходимото пригодяване на правата за собственост. Той определя известен брой данъци за наследство и дарение и установява ограничение върху правото на наследяване. Целта е да се коригира разпределението на богатството и да се предотврати концентрацията на власт. Втората страна на разпределителния дял е правителството да използва прогресивното данъчното облагане. Правителството трябва да осигури обществени блага и да направи така, че трансферните плащания да удовлетворяват принципа на разликата.
Джон Ролс е най-влиятелният политически философ от втората половина на двайсети век. Той пише за социалната справедливост, но не от позицията на социализма, а следвайки либералната традиция. Книгата му „Теория на справедливостта” повлиява, както на либералите, така и на социалдемократите. Основната тема е justice as fairness - справедливостта като равнопоставеност.
Справедливостта е основно достойнство на обществените институции. Те трябва да са преди всичко справедливи и после всичко останало. Законите и институциите трябва да бъдат реформирани или премахнати, ако са несправедливи, без значение колко са ефикасни и добре функциониращи. Всеки човек притежава неприкосновеност, основана върху справедливостта, която дори благоденствието на обществото като цяло не може да наруши. поради тази причина справедливостта отрича, че загубата на личната свобода се оправдава от по-голямото количество блага, придобити от другите. Тя не признава, че жертвите, наложени на неколцина, се компенсират от повече предимства за другите.
Обществото е обединение на съдружници с цел взаимна изгода. То се характеризира обикновено както с конфликт на интереси, така и с общност на интереси. Сътрудничеството дава по-добър живот от този, който индивидът би имал, ако трябваше да живее единствено от собствените си усилия. Конфликтите се получават за това как да бъде разпределено произведеното в резултат на сътрудничеството. Всеки иска повече. Принципите на разпределение са принципите на социалната справедливост. Те предоставят метод за възлагане на права и задължения в основните институции на обществото и постановяват съответното разпределение на изгодите и бремето на общественото сътрудничество. Хората трябва да споделят една концепция за справедливостта, защото тя създава приятелски връзки между тях. Кои са тези принципи на социалната справедливост? Ние приемаме интуитивно справедливостта. Когато има преразпределение, винаги присъства и идеята за справедливост, но не само тя е по-обща от това. Институциите са справедливи, когато не действат произволно. Не става дума само за преразпределение. Ролс разглежда базисната структура на обществото като главен обект на справедливостта. Това е начинът, по който основните обществени институции (пример за такива са законовата защита на свободата на мисълта и съвестта, конкурентните пазари, частната собственост) възлагат основни права и задължения и определят подялбата на облагите от социалното сътрудничество. Под институция ще разбираме обществена система от правила, които определят служби и длъжности и техните права и задължения.
Ето един мисловен експеримент. Нека хората преди да се родят и да знаят какво място ще заемат в обществото да се споразумеят какви да бъдат тези основни принципи, според които да се ръководи. Щом не знаят какви ще са тези хора ще се стремят към най-широкия общ знаменател – най-много общи условия и най-голяма справедливост. Ролс отрича утилитарния принцип - най-много ползи за най-много хора, ако за тези ползи са за сметка на ощетяването на други. Няма несправедливост в по-голямото количество на блага, спечелени от неколцина, ако положението на по-малко облагодетелстваните се подобрява от това. Идеята е, че благоденствието на всеки зависи от сътрудничеството между хората, без която никой не би имал задоволителен живот. Подялбата на благата трябва да бъде такава, че да предизвика доброволно сътрудничество на всички участници, включително и на по-нископоставените. Справедливостта като какво? като равнопоставеност. Справедливостта отрича, че загубата на свобода за някои се оправдава с придобиването на повече блага от другите. Централна характеристика на концепцията е предимството на правото пред благополучието. Етическият идеал на справедливостта като равнопоставеност е заложен по-дълбоко в основните принципи на етическата теория. Това е присъщо на възгледите за естествените права (традицията на договора) за разлика от теорията на утилитаризма. Присъща на контраста между класическия утилитаризъм и теорията за справедливостта като равнопоставеност е разликата в обуславящите ги концепции за обществото. В едната разглеждаме добре уреденото общество като схема за сътрудничество с цел взаимна изгода, регулирана от принципи, които хората биха избрали в първоначална ситуация, която е справедлива, а в другата като ефикасно администриране на обществени ресурси с цел максимално увеличаване на удовлетворението в системата от желания, която безпристрастният наблюдател е изградил от многото индивидуални системи от желания, приети за даденост. Разликата между теорията на утилитаризма и теорията на справедливостта може да се определи и така. При утилитаризма има стремеж към най-много ползи за най-много хора. При Ролс има стремеж за ползи за всички, и по-специално най-онеправданите. Ако ползите за по-голяма група при утилитаризма са за сметка на онеправдаването на някоя друга група, това е несправедливо, дори ако сумарно те са повече, отколкото ако се осигурят ползи за всички, каквато е и идеята на Ролс.
Справедливостта винаги предполага някакво равенство. При формалната справедливост това означава при администрирането на законите и институциите те да се прилагат еднакво. Тук трябва да се има предвид и самата природа на закона. Законодателят трябва да приема справедливи закони. Ето един заплетен случай. Ако законите са несправедливи какво да се прави. Да не се спазват несправедливи закони не означава задължително, че се постъпва справедливо. Дори и несправедливи законите трябва да се спазват, защото иначе ще изпаднем в произвол, който е разрушителен за цялата правна система. Но от друга страна в някои случаи е по-добре да се облекчава състоянието на несправедливо третираните.
Двата принципа на справедливостта:
Първи принцип: всеки човек трябва де има еднакво право на най-широк спектър от основни свободи, съвместими с подобни свободи за другите
Втори принцип: социалното и икономическото неравенство трябва да бъде така третирано, че (а) да се налице основателни очаквания за всеобща полза от него и (б) да бъде свързано с длъжности и служби достъпни за всички.
Основните права на гражданите са: политическата свобода (пасивното и активното избирателно право) заедно със свободата на словото и на сдружаването, свободата на съвестта, свободата на мисълта, свободата на личността съвместно с правото да притежава да притежава лична собственост и защита срещу произволно задържане.
Вторият принцип засяга разпределението на дохода и благата. Те не е необходимо да се разпределят поравно, но да се прави в интерес на всеки. Високите държавни и управленчески постове трябва да са достъпни за всеки не само де юре, но и де факто. Либералната интерпретация означава реално равенство на възможностите. Демократичното равенство е равенство на възможностите плюс принципът на разликата. Нужно е да има осигурен поне социален минимум за най-онеправданите.
Процедурна справедливост. Авторът дава пример с разделянето на един кейк между няколко човека. Един е редно да нареже парчетата и да вземе своето последен. Така той ще има стимул да раздели кейк по равно, защото така си осигурява най-големия възможен дял.
Може ли да има случаи на неравенство? Неравенството не е задължително противоречиво с теорията. Общата концепция за справедливостта не налага ограничения за вида на допустимото неравенство – тя само изисква положението на всички да бъде подобрено.
Принцип на разликата: Неравенството е несправедливо. Неравенството е оправдано, ако нужно средство за подобряване на положението на най-онеправданите.
Благополучието е удовлетворяване на разумно желание.
Индивидите заемат две съществени позиции: тази на граждани с равни права и другата – определена от мястото им в разпределението на приходите. Теорията на справедливостта като равнопоставеност оценява обществената система от позицията на равните граждански права и различните нива на доходи и богатство.
Принцип на компенсацията:
За да се избегне хладният меритократизъм, трябва да се преодолее неравенството по рождение. То е незаслужено и трябва да се компенсира по някакъв начин. Така принципът поддържа тезата, че за да се третират всички по еднакъв начин и да се гарантира истинско равенство на възможностите обществото трябва да обръща повече внимание на индивидите с по-малко заложби по рождение и на родените в по-неблагоприятни позиции. Идеята е да се компенсира влиянието на случайностите в посока към равенството. При следването на този принцип е възможно да се изразходват по-големи ресурси за образованието на по-малко интелигентните, отколкото на индивидите с по-висока интелигентност, поне през определен период от живота – да речем, началната училищна възраст. Важна е дългосрочната цел – да се подобри състоянието на най-непривилегированите. Ако тази цел се постигне посредство отделяне на повече внимание на по-надарените, тя е допустима, в противен случай не е.
Природно облагодетелстваните не трябва да печелят просто защото са по-надарени, а само за да покрият разходите за обучение и образование, както и за да използват дарбите си по начини, които помагат и на по-ощетените. Никой не е заслужил по-големите си природни способности, нито по-благоприятна стартова позиция в обществото. Оттук обаче не следва, че трябва да премахнем съществуващите разграничения. Има и друг начин да се справим с тях. Основната структура може да бъде така устроена, че посочените случайности да работят за благото на най-ощетените.
Природното разпределение не е нито справедливо, нито несправедливо. Не е несправедливо хората да имат някакво определено обществено положение по рождение. Това са просто природни факти. Важно е какво ще направим от тях. Справедлив и несправедлив е начинът, по който институциите третират тези факти. Аристократичните и кастовите общества са несправедливи, защото превръщат тези случайности в безусловно основание за принадлежност към повече или по-малко затворени привилегировани обществени класи. По-големите способности да се разглеждат като обществено предимство, което трябва да бъде използвано да общото благо.
Принципът на братството: Идеята да не се желаят по-големи предимства, освен ако това не е от полза на другите, които са в по-лошо положение.
Това са институционалните принципи, следват принципите за индивидите. Безпристрастност, вярност, взаимно уважение, щедрост. Те са приложими както за индивида, так и за държавното управление.
Безпристрастността е много важна. Това означава, че индивидът трябва да върши своето, така както е определено от правилата на една институция, ако са изпълнени две условия: 1. институцията да е справедлива (или безпристрастна), което означава да удовлетворява двата принципа на справедливостта 2. Индивидът доброволно да е приел изгодите от устройството на институцията или ползва предимствата от представените възможности за постигане на собствените интереси. Не трябва да печелим от дружните усилия на другите, без да внесем съответния си дял. Всеки трябва да получи съответния си дял, когато всички свършат своята част от работата.
Принцип на безусловните задължения. Задължително да се помага на друг човек, когато е в нужда или опасност, при условие, че това може да се направи без прекален риск или загуба за помагащия, задължително да не се ощетява и да не се вреди на друг човек и задължително да не се причиняват излишни страдания.
Трета глава. Изходна позиция.
Изходната позиция представлява една хипотетична ситуация. Какви да са принципите?
Да са от общ характер, да служат на общоприетата за вечни времена харта на добре уреденото общество. Да имат универсално приложение. Да има гласност.Хората да знаят за тези принципи. Завършеност.
Було на незнанието. Понятието е заложено още в Кантовата етика. Това е едно фиктивно допускане. Никой да не знае мястото си в обществото, класовата си принадлежност или общественото положение нито собствения си дял в разпределението на природните качества и способности, своята интелигентност и сила. Индивидите постъпват разумно. Какви принципи биха приели тези индивиди? В тази ситуация никой няма да формулира принципи, специално предназначени да работят за собствената му кауза. Всеки е принуден да избира за всички. Силен аргумент в подкрепа на справедливостта е, че тя поражда собствената си подкрепа.
Хората са склонни да обичат, ценят и подкрепят всичко, което утвърждава собственото им благополучие. Тъй като благополучието на всеки е гарантирано, всички придобиват склонност да поддържат системата.
Част втора. Институции
Какви трябва да бъдат институциите според теорията на справедливостта?
Гражданинът трябва да направи следните три неща. Да прецени справедливостта на законодателството и социалната политика. Да определи кои конституционни устройства са оправдани с оглед примиряването на конфликтни мнения за справедливостта. Трето, да установи кога предписанията на мнозинството трябва да се спазват и кога могат да бъдат отхвърлени като вече незадължителни. Накратко гражданинът трябва да може да определи основанията и границите на политическото задължение и обещания.
Справедливата конституция би била справедлива процедура, която да осигури справедлив резултат. Първият принцип на равна свобода е първичната мярка на конституционната конвенция. Вторият принцип се задейства на етапа на законодателната власт. Той определя социалните и икономическите политики да имат за цел максимума в дългосрочните очаквания на най-малко облагодетелстваните в условията на честно равенство на възможностите, при положение че се отстояват равните свободи. Какво е свободата? Общото описание на свободата има следните форми: един или друг човек е свободен (или несвободен) от една или друга забрана (или групи забрани) да прави (или да не прави) едно или друго нещо. Всяка определена свобода се характеризира с доста сложен комплекс от прав и задължения- той трябва да има задължителен характер за индивидите да правят или да не правят нещо, а правителството и другите хора трябва да имат законовото задължение да не им пречат.
Държавата трябва да се схваща като асоциация от равни граждани. Тя не се занимава с философски и религиозни доктрини, а регулира стремежите на индивидите за удовлетворяване на моралните и духовните им интереси в съответствие с принципите, с които самите те са се съгласили в една изходна ситуация на равенство. Държавата действа като представител на гражданите и удовлетворява изискванията на тяхното обществено разбиране за справедливост. Правото на правителството да поддържа обществения ред и сигурност е узаконяващо право, право, което правителството трябва да има, ако трябва да изпълнява задължението си за безпристрастна поддръжка на условията, необходими за всеки да преследва своите интереси и да отстоява своя дълг, както го разбира.
Трябва ли да има търпимост към нетолерантните? Не. Защото нетолерантните подриват общото съгласие за принципите. Нетолерантните нямат право да се оплакват от нетолерантността на другите спрямо тях. Справедливостта не изисква хората да стоят безучастни, когато другите разрушават основата на тяхното съществуване. Ако възникне някаква нетолерантна секта и самата конституция е в опасност, хората могат да принудят нетолерантните да уважават свободата на другите, доколкото от всеки човек може да се изисква да зачита правата, установени от принципи, които той е признал за изходна позиция. Когато конституцията е сигурна, няма причина да се отказва свобода на нетолерантните. Нетолерантните могат да си бъдат такива но в рамките на общите правила, които сме приели за основни. Въпросът, когато възникне, трябва да се разглежда винаги в определени обстоятелства.
Изпълнение на втория принцип в институциите. Понятието за справедливост в политическата икономия. Авторът не използва терминът икономика на благоденствието, заменяйки термина със „социален избор”.
Идеята е да се посочи един клас от блага, към който индивидите нормално се стремят като част от разумните си житейски планове, включващи най- разнообразни цели. Да се изгради система. Една справедлива система трябва да осигурява собствената си поддръжка. Това означава, че тя трябва да бъде устроена така, че да възпитава у своите членове съответното чувство за справедливост, едно действително желание да действат в съответствие с нейните правила за целите на справедливостта. Институциите трябва да подкрепят справедливостта. Авторът разсъждава над някои конкретни въпроси. Какъв да е справедливият данък върху допълнителните спестявания, как следва да бъдат организирани базисните институции на собствеността и тези на събиране на данъци, на какво ниво да е социалният минимум?
Преди всичко обществото трябва да се основава на справедлива конституция, осигуряваща свободите на равноправно гражданство. Свободата на мисълта и съвестта се приемат за дадени и е осигурена задоволителна величина на политическа свобода. Съществува честно, а не само формално равенство на възможностите. Това означава, че освен обичайните видове от социален капитал правителството се опитва да обезпечи равни шансове за образование и култура, които са еднакво надарени и мотивирани, като субсидира частни училища или създава обществена система от училища. То също изисква и осигурява равенство на шансовете в икономическите дейности и в свободния избор на професия. Това се постига като се контролира поведението на фирмите и частните сдружения и като се предотвратява установяването на монополистични ограничения и бариери по посока на по-желани позиции. Накрая правителството гарантира един социален минимум чрез семейни отстъпки и специални парични осигуровки в случай на болест и безработица.
Управлението има 4 клона.
Разпределителният клон служи да запазва конкурентоспособността на ценовата система и предпазва от нерационална пазарна мощ. Този клон трябва да коригира по-очевидните отклонения, когато цените не успяват точно да отмерват социалните ползи и разходи. Тази цел се постига със съответната данъчна политика. Стабилизационният клон се опитва да осигури пълна заетост на работната сила. Тези два клона осигуряват ефикасността на пазарната икономика като цяло. Трансферният клон отговаря за социалния минимум. Той отчита потребностите на човека, докато конкурентната система на цените - не. Тя се води само от търсене и предлагане. Различните институции имат различни претенции. Конкурентните пазари надлежно регулират сигурен свободен избор на професия и водят до ефективно използване на ресурсите и определяне на необходимите стоки за домакинствата. Трансферният клон гарантира определено ниво на стандарт на живот и отчита потребностите. Според принципа на разликата щом веднъж бъде осигурен подходящ минимум чрез трансфери, може да се сметне за напълно справедливо останалата част от цялостния приход да бъде установена чрез системата на цените. Приходът се регулира от минималното ниво на заплати и др. разпределителният клон цели да запази приблизителна справедливост посредством налозите и необходимото пригодяване на правата за собственост. Той определя известен брой данъци за наследство и дарение и установява ограничение върху правото на наследяване. Целта е да се коригира разпределението на богатството и да се предотврати концентрацията на власт. Втората страна на разпределителния дял е правителството да използва прогресивното данъчното облагане. Правителството трябва да осигури обществени блага и да направи така, че трансферните плащания да удовлетворяват принципа на разликата.
Subscribe to:
Posts (Atom)
About Me
- straborn
- My name is Dobrin Stanev. Welcome to my blog dedicated to International Political Theory. My sphere of interests also includes European integration, because I graduated with a degree in European studies from the Sofia University