Eвропейската интеграция 1945-1969

В ранната сутрин на 07.05.1945г. генерал Алфред Йодъл подписва безусловната капитулация на всички немски военни части, като по този начин на 08.05. от 23.10 се слага окончателен край на Втората световна война в Европа. Заради часовата разлика в СССР датата е 9.05, День победы. На Запад девети май се празнува като денят на Европа. Смисълът на този ден не е победата във войната, стремежът за победа над войната. С декларацията на Шуман от 09.05.1950г. се полагат основите на проект, изпълнението на който е уникално явление в световната история. Проект на европейското обединение, процесът на европейската интеграция не протича гладко или еднопосочно. В него са заложени два противоположни принципа: междуправителстве-ния и наднационалния. Двата принципа се опират на националния суверенитет Въпросът е до каква степен правителствата са склонни да отстъпят от своя суверенитет в полза на нова институция излизаща извън рамките на националната държава и същевременно обхващаща няколко такива. Дали в общността действия ще се предприемат със съгласието на всички, подобно на обикновена междуправителствена организация или въпреки несъгласието на определени страни.
Войната оставя Европа в съсипни. Хората на континента са силно разочаровани от „злия”,по думите на Джузепе Мацини национализъм, който донася толкова беди. Това е златен шанс за федералистите, които намират причините за нещастията в установената система. Те искат налагането на Европейска федерация. Водач на движението е италианецът Алтиеро Спинели. Той пише своя манифест през 1941г., когато е затворен на остров Вентотен, заради левите си убеждения. През 1946г. Уинстън Чърчил (вече напуснал премиерския пост) в речта си от 1946г. в Цюрих призовава за създаването на Съединени европейски щати, които да се уповават на френско-германското помирение. В Храма на световния мир има 4 стълба: САЩ, СССР, Британската империя и Съединените европейски щати. Великобритания е с Европа, но не е част от нея. Идеята за европейска федерация не е нова за Чърчил. В началото на войната предлага да се създаде единна френско-английска държава. Французите отказват. В общественото мнение преобладава нагласата, че е по-добре да загубят от немците, отколкото да се включат във федерация с англичаните.
Дебатите за създаване на СЕЩ се състоят на конференията в Хага през 1948г.
Поддръжниците на федерализма са недоволни от решението, което носи признаците на междуправителствена организация, тъй като Англия, както и скандинавските страни, не е склонна да ограничи суверенитета си. През 1949 в Лондон се подписва договорът за за създаване на Съвет на Европа. Целите на организацията включват отстояването на демокрацията и върховенството на закона, особено голямо внимание се отделя на опазването на човешките права. Спаак, председател на асамблеята, скоро напуска своя пост, окачествявайки новата организация като говорилня. Съветът на Европа, Европейският съвет и Съветът на Европейския съюз са три коренно различни неща, които не трябва да се бъркат.
Европейската интеграция не трябва да се разглежда като процес, независим от международната политичека обстановка. В речта си във Westminster college Фултън, Мисури от 1946г. Чърчил говори за желязната завеса от Шчечин на Балтика до Триест на Адриатика. Той поставя Америка на върха на световната сила. За него е важно да се установи англоезичен съюз между САЩ и Британската империя, „специални отношения”.
След края на Втората световна война започва периодът на Студената война, който разделя света на два лагера и налага биполярния модел в международните отношения.
Гражданската война в Гърция създава притеснение за разпространение на комунизъм в страна от американската сфера на влияние. На 12.03.1947г. Президентът Труман се обръща към американския конгрес с искането за 400 милиона долара, които да се разпределят в отношение 7:10 между Гърция и Турция. Целта на тази политика е сдържането (containment) на комунизма. Ако се позволи неговото разпространение в една страна, това може да предизвика разпространение и в други, (теорията на доминото). Недопускането на разпространение на комунистически режими става известно като „Доктрината Труман” и е водещ принцип на америкаската външна политика по време на Студената война.
Разорената от войната западна Европа също дава почва за развитие на леви идеологии, като в Италия и Франция левите партии са най-големите единични партии. Ситуацията допълнително се отежнява от студените зими на 46и 47, както и от върлуващия глад. Англия е потърпевша от спирането на американската програма Lend-Lease, непосредствено след края на войната. САЩ активно се ангажират с реконструкцията на тези страни и закотвянето им към американската сфера на влияние. Помощта за въстановяването на Европа намира проявление в „Плана Маршал”, според който на държавите са отпуснати 13 милиарда долара (една трета под формата на пари, останалото – различни американски стоки и техническа помощ) 1947г. до1951г. Генерал Де Гол се притеснява, че американците ще изкупят евтино европейските активи и ще упражнят натиск за либерализиране на пазара, което ще подпомогне американския износ. Либерализмът несъответства на френската икономическа практика, която включва голяма степен държавна намеса в икономиката: планиране, субсидии и т.н. В секретен меморандум към САЩ Жан Моне дефинира някои важни условия на плана: Той не трябва да се тълкува от френската общественост като външна намеса във вътрешните работи на Франция и изтъква важността на френската инициативност. Планът, според Моне, трябва да е само улеснение за френската модернизация, която на първо място зависи от френските усилия. Вторият проблем застъпен от Моне е решаването на статута на Германия и индустриалната област Рур. По какъв начин да се извърши възстановяването на Германия без това да доведе до несигурност във Франция.
За усвояването на средствата от плана на 16.04.1948 е създадена Организацията за европейско икономическо сътрудничество, начело на която е избран Робер Маржолен. Въпреки силните интеграционни стремежи на Спаак към наднационалност организацията носи белезите на обикновена междуправителствена такава. Със силен съвет на министрите, който взима решения само ако всички страни са съгласни.
Германският въпрос, или по какъв начин да се осъществи немското възстановяване след войната заема централно място. В началото на 1948 Англия и Америка обединяват окупационните си зони в така наречената Бизония. За САЩ бързото възстановяване на Германия е важно с оглед на ролята, която тя ще играе за западните страни. Според САЩ слаба Германия означава слаба Европа. Британците се съгласяват, защото поддържането на тяхната окупационна зона им струва прекалено скъпо. Франция е по-предпазлива и се отнася с недоверие към интеграцията на немските територии, виждайки опасност за националните си интереси. Тя се включва към Бизония, вече Тризония, след като за областта Рур е решено да бъде поставена под международно управление, от което Франция печели достъп до така нужните й въглища, а областта Саар остава под френски контрол. Въведена e немската марка.
. Под предтекст, че въвеждането на новата валута може да се разпространи в окупираната от СССР част на Германия, и че този акт е нарушение на договореностите от Ялта, Сталин нарежда всички пътища, водещи към западен Берлин да бъдат блокирани, надявайки се, че ще успее да присъеди целия град към Източна Германия. Блокадата продължава от юни 1948 до май 1949 г. През този период САЩ организират въздушен мост. Буквално всяка минута излитат или кацат самолети, снабдявайки „обсадения” град. В самия край на блокадата, добила известност като Берлинската криза, се подписва конституцията на Западна Германия. С обединяването на зоните в Западна Германия се установява и федерален тип на управление, в който, обаче, отделните провинции (Länder) запазват голяма степен на автономия, като всяка от тях си има собствена конституция. За първи немски канцлер е избран бившият кмет на Кьолн доктор Конрад Аденауер.
Берлинската криза разкрива опасността от Съветския съюз и импулсира създаването на НАТО 04.04.1949. Целта на организацията е гарантиране на взаимната сигурност. Известният член 5 на договора гласи, че атака срещу една страна-членка на организацията представлява атака срещу всички.
Международното управление на Рур не е решение, което е оправдано след възникването на ФРГ и бързото й съвземане. САЩ и Великобритания са против, но Франция има изгоди от непосредствения си достъп до немските ресурси. Ситуацията напомня рурската окупация след края на Първата световна война, завършила с фиаско. Нужно е ново решение и държавният секретар на САЩ Дийн Ачесън отправя ултиматум, че ако френското правителство не вземе мерки, американското ще се намеси.
Пред Франция стоят няколко важни въпроса за разрешаване: По какъв начин може Франция да запази достъпа си до въглища в Рурския басейн? Как да влие на немското възстановяване? (Идеята, че френската сила е свързана с немската слабост) Как една бързо възстановяваща се Германия да не представлява военна опасност?
Решението идва от Жан Моне, ръководител на френската комисия по планирането. Решението е нещо необикновено, невиждано. Бъдещият премиер на Великобритания Харолд Макмилън казва: „Това е революционна, почти мистична концепция.
Моне предлага френското и германското производство на въглища да бъде поставено под управлението на обща институция (Върховен орган), която да не бъде зависима от националните правителства. Това е наднационално управление на два жизнено необходими сектори за икономиката и войната – добива на въглища и стомана.
Моне пише 9 редакции на своя план, докато не го връчва на френския външен министър Робер Шуман. Той го прочита и убеден казва: „Ще участвам!” Шуман е роден в Люксембург, жител на Елзас и Лотарингия. През Първата световна война служи от страната на Германия. Когато Германия губи тези области той става френски гражданин.
Външният министър представя плана на Моне, който става известен като Декларацията Шуман, в радиообръщение на 9.05.1950г. Той говори за нуждата да се прекрати вековнана вражда между Франция и Германия. Начинът, по който това да стане, е създаването на нова организация обединяваща производствата на въглища и стомана на двете страни. По този начин войната ще стане не само немислима, но и фактически невъзможна. Рамката на тази организация е отворена и за другите Европейски държави.
Реакцията на Германия е утвърдителна. Аденауер вижда в плана шанс за политическа интеграция на ФРГ в западната сфера на влияние, както и възможност за възвръщане на контрола над индустрията си. За канцлера е от изключителна важност страната да бъде приета за патньор и да подобри накърнения си авторитет след войната. Западногерманската политика не цели общогерманско обединение, тъй като подобен акт би се тълкувал като прекомерно засилване и би довел до настройване на останалите страни срещу Гермения. ФРГ обявява ГДР за нелегитимна. Страната търси съюз на запад. Според Аденауер Европа има вътрешен и външен кръг. Във вътрешния влизат: Франция, Германия, Италия и страните от Бенелюкс: Белгия Нидерландия и Люксембург. ГДР, Великобритания, Скандинавските държави и Източна Европа съставляват външния кръг. Първо трябва да се сплоти „западното сърце” на Европа. За него „Бъдещето на цяла Европа зависи от трайното разбирателство между Германия и Франция.
Италия се включва от подобни политически съображения, към които могат да се добавят и страховете от силната комунистическа партия. В позицията на министър-председателя Алчиде де Гаспери намират проявление идеята за еврофедерализъм, която е силна на Апенините.
Страните от Бенелюкс също се включват. Техните правителства в изгнание сключват помежду си митнически съюз още по време на войната 1944г.
Позицията на Великобрирания е диаметрално противоположна. Министър-председателят Клемънт Атли заявява, че е недопустимо „най-важните икономически сили на тази страна да бъдат предадени на орган, който е напълно недемократичен и неотговорен пред никого.” Национализмът там не е донесъл разруха, а военна победа. Те ценят високо своя суверенитет и не са склонни да го пожертват. За разлика от континенталните държави Англия излиза като победителка от войната и има самочувствието на световна сила, глобална империя. Чърчил казва: „Обичам французите и белгийците, но трябва ли да падаме толкова ниско.” Във външната й политика приоритет представляват отношенията й със САЩ и страните от Британската общност. От икономическа гледна точка въглищата в Англия са в изобилие, освен това лейбъристкото правителство е започнало силна кампания за национализирането на тези отрасли.
Моне е казвал: „Без хора нищо не е възможно. Без институции нищо не е трайно.” Политики могат да се прокарват върху силна институционална основа. В новата организация (Европейска общност за въглища и стомана) той желае да ограничи администрацията до един Върховен орган (High Authority, Haute Autorité), който да отговаря на наднационата насоченост на общността. Той да е съставен от 9 членове и да гарантира за интегрирането на пазара на въглища и стомана между шестте страни-членки. По настояване на холандски представител е включен и съвет на министрите, който да е своего рода „куче пазач” на междуправителствеността и балансираща сила за по-малките държави. Добавена е и парламентарна асамблея, с твърде ограничени правомощия, както и съд. Договорът за създаване на ЕОВС e подписан на 18.04.1951г. в Париж.
Една седмица след започване на преговорите за обединение на европейските народи на другия край на света между един народ, разделен в две държави избухва братоубийствена война. В Корейската война 1950-1953г. се включват силите на ООН, на страната на юга и „китайски доброволци”, в подрепа на комунистите. Войната завършва без промяна на съществуващото status quo. Границата между двете Кореи си остава 38ият паралел.
Началото на войната отеква в Европа и с американския призив за въоръжаването на ФРГ, в случай, че корейският сценарий се повтори в Европа. САЩ желаят да видят Западна Германия в НАТО. Аденауер вижда политически съюзник в лицето на Айзенхауер, възможност за възвръщане на пълния суверенитет, както и очончателното премахване на окупацията.
Франция, обаче, не подкрепя немското ремилитаризиране толкова скоро след края на войната. Моне се опасява, че ако Германия се включи в НАТО и получи пълен суверенитет от членството си в северноатлантическия пакт, това би я разколебало да участва в подготовката за ЕОВС. Моне отново е принуден да търси иновационно решение. Вместо възстановяване на немската армия той предлага да се сформира европейска армия, ръководена от Европейски министър на отбраната и съвет на министрите, в която Западна Германия да участва. В унисон с интеграционните си стремежи Моне съставя план за Еврпейска отбранителна общност. Планът е представен от министър-председателя на Франция Рене Плевен, и носи неговото име. Планът Плевен не е така поулярен като плана Шуман. Той дискриминира Германия. За разлика от другите страни, ФРГ няма право на военни части извън организацията. Той действително е наднационален, но само за нея. Аденауер се съгласява да участва, при изпълнение на следните условия: Пълно признаване суверенитета на ФРГ, равнопоставено отношение спрямо немските войници в общоността, Разрешение за членство в НАТО, край на окупацията и сключване на мирен договор. Договорът за създаване на ЕОО е подписан на 27.05.1952г.
Пол-Анри Спаак иска да стигне по-далеч. Той замисля създаването Европейска политическа общност, която да бъде общ политически покрив на ЕОО и ЕОВС. Алчиде де Гаспери предлага европейска конституция. Успехът на ЕПО е изцяло зависим от договора за ЕОО. За да влезе международен договор в сила, той трябва да бъде ратифициран от националните парламенти на държавите, които участват в него. Ратификацията на договора за ЕОО среща трудности в страната, която го предлага - Франция. Общественото мнение е против и честосменящите се правителства не се наемат да рискуват. Френската загуба във войната за Индокитай, довежда на власт Радикалната партия и националиста Пиер Мандес-Франс, който през август 1954 поставя договорът за гласуване. Той е окончателно отхвърлен.
След провала на ЕОО инициативата за въоръжаването на Германия бива подета от Великабритания, която предлага влючването на Германия и Италия в Брюкселския договор, създаден през 1948г. като военен съюз против бившите агресори. Така се създава Западноевропейският съюз, който скоро преминава в рамката на НАТО.
Провалът на ЕОО в историята на европейската интеграция се разглежда като сътресение за неофункционалистката теория. Функционализмът представлява идеята за обединение на различни икономически сектори на наднационално ниво, който не е обвързан с изграждането на федерация (пример ЕОВС). Според функционалистите обединението в един сектор ще предизвика нужда за обединение и в друг сектор, който е зависим от предходния. Системата се самозадвижва от Spillover, „преливането” от един сектор на друг. В неофункционалистката теория Spillover трябва да обхване и важни политически области. Съдбата на ЕОО показва, че странитене са готви да отстъпват своя суверенитет във „висшите” политики на отбрана. От друга страна, за да се задейства spillover трябва да има непосредстева връзка между секторите. Между ЕОВС и ЕОО липсва такава.
След краха на ЕОО значително намалява честотата на употреба на думите федерален и наднационален. Моне избира да продължи прогресивната интеграция на икономическите сектори, като си поставя по-скромни цели. Той се отказва от нов мандат като председател на ЕОВС и се заема с интеграцията в сферата на атомната енерия, защото, ако въглищата и стоманата представят миналото, то силата на атома принадлежи на бъдещето. Моне основава инициативен комитет ACUSE и започва да проучва възможностите за бъдещата Евратом. Намира подкрепа в лицето на Холандския външен Министър Бейен, който желае създаването на общ пазар. Немският министър на икономиката и архитект на немското „икономическо чудо” Лудвиг Ерхард противопоставя на общия пазар зона за свободна търговия, която да използва институционалната структура на ОЕИС. Тази идея е подкрепена от Англия, но не и от континенталните партньори, които подписват Меморандума от Бенелюкс, обвързващ идеите на Моне и Бейен. В зона за свободна търговия страните премахват митническите бариери помежду си, но са свободни да определят митата за трети страни. При митнически съюз страните уеднаквяват тарифите си спрямо трети страни. Общият пазар включва и общи регулации за продуктите и политики осигуряващи свободата на движение на работници, капитали, стоки и услуги.
На срещата в Месина Пол-Анри Спаак е натоварен със съставяне на доклади за общия пазар и Евратом. Двете общности са обвързани в пакет. Представляват “junktim” Или и двете ще бъдат приети, или нито една. Преговорите не протичат гладко. Французите фаворизират Евратом, като виждат възможност за развитието на енергетиката си и контрол над немската. Отнасят се скептично към общия пазар, защото либерализацията не съответства на някои политики на протекционизъм и държавна намеса, които стоят в основата на френското следвоенно възстановяване. От друга страна, започва да се налага мнението, че предприятията ще станат конкурентни само ако пазарът се отвори за конкуренция. Важен стопански сектор в икономиката на Франция е селското стопанство. Земеделците представляват голям електорат и фреските правителства се опитват да ги спечелят, като включват в преговорите и селскостопанската политика.
Германия отначало е против Евратом, защото тя предпочита да купува ядрени технологии и материали от САЩ. Позицията на Аденауер се промения, при разведряване на отношенията между САЩ и СССР. Той се страхува от възможнстта американските войски да се оттеглят от континента. За да гарантира своята сигурност Германия трябва да разполага с ядрени оръжия, а Евратом може да улесни постигането на тази цел.Относно общия пазар между канцлера и икономическия министър Ерхард се разгаря спор.
Условията за членство в Евратом са неизгодни за Англия, която засега е единствената ядрена сила в Европа. Великобритания пробва да пренасочи преговорите за общ пазар към зона за свободна търговия в рамките на междуправителствената ОЕИС. Този опит е наречен „Деструктивна прегръдка”.
На международната сцена се случват две важи събития през 1956г. През есента на 1956г. в Унгария една студентска демонстрация прераства в революция срещу комунистическия режим. Протестите са потушени от съветстките войски, подкрепени от своите съюзници от Варшавския пакт.
Полковник Гамал Насър взема властта в Египет и национализира Суецкия канал, който от 1869 e френско-английска собственост. Великобритания Франция и Израел изговят план, според който Израел трябва да нахлуе в Синай, а Англия и Франция да се намесят в Суецкия канал, който ще бъде буферна зона. Планът се проваля. Международната реакция е силно отрицателна. Айзенхауер е ядосан от тайните кроежи, в които вижда проява на колониализъм. Хрушчов подкрепя Насър и заплашва Лондон и Париж с дъжд от ядрени ракети.
Безрезулатността на френско-английските действия и опасността от действително случващата съветска агресия, стимулират процеса на интетрация. Между Германия и Франция съществува солидарност. През 1955 Франция провежда рефериндум за статута на Саар и областта е върната на Германия
Германия отстъпва като се съгласява военните разработки да са извън Евратом, както и френските отвъдморски територии да получат специален статут и финансова подкрепа. ФРГ все пак получава ядрена закрила от НАТО.
На 25.03.1957г. в Рим на Капитолия „Шестте” подписават двата договора за създаване на Европейска икономическа общност (наричан от англичаните общия пазар common market) и Евратом. Голяма част от договора представлява празни страници, тъй като преговорите продължават до последния момент и италианските печатници просто не смогват.
Институциите на двете общности са отделни, но идентични: наднационалните функции на Върховния орган на ЕОВС в двете общности се изпълняват от комисия. Нейните правомощия са по-стеснени от Върховния орган на ЕОВС заради по-голямата финансова зависимост от националните държави. Евратом започва да функционира със закъснение. Де Гол има резерви към организацията, защото държи Франция да има независима ядрена програма, чрез която да се сдобие с ядрено оръжие.
Институциите на ЕИО включват Комисия, Съвет на министрите Парламентарна асамблея и Съд. Към Съвета на министрите действа Комитет на постоянните представители (Coreper), който предварително разглежда законодателните предложения на комисията и подготвя позициите на министрите в Съвета. Добавен е и съвещателен орган наречен Икономически и социален комитет. Съдът и Парламентът са общи за трите общности. ЕОВС, ЕИО и Европейската общност за атомна енергия се сливат с договора от Брюксел от 1965г., който влиза в сила от 1967г. Първият председател на Комисията на ЕИО е бившият немски външен министър Валтер Халщайн, известен с своята доктрина (държава, която поддържа връзки с ГДР няма право да поддържа връзки с ФРГ). За него общността не трябва да се ограничава единствено в интегрирането на икономики, а да се стреми към политическа интеграция.
Великобритания не се отказва от идеята за зона за свободна търговия на базата на междуправителствена организация. На 3.05.1960 е основана Европейската асоциация за свободна търговия, в която членуват Обединеното кралство, Дания, Швеция, Норвегия, Австрия, Швейцария и Португалия, известни като външните седем.
ОЕИС претърпява метаморфоза през 1960г. и се превръща в Организация за икономическо сътрудничество и развитие. Промяната не е само в името, но и в нейния състав. Моне предлага в организацията да се включат САЩ и Канада, като по този начин разхлаби силното влияние на Англия в нея и я изключи като алтернатива за европейска интеграция.
Личността оказала най-голямо влияние в европейската политика през шейсетте е Шарл де Гол.
На 1.06. 1958г. генерал Шарл де Гол става последният премиер на четвъртата република и от следващата година първи президент на петата република. Той иска да възвърне блясъка на Франция, нейния “Grandeur”. Във вътрешнополитически план генералът изгражда стабилни институции, които ограничават честата смяна на правителства, характерна за Четвъртата република. Петата република е оглавявана от силен президентски пост. Икономически Франция се замогва от политиката му на дирижизъм, която обединява капитализъм и държавна намеса. През 1962г. Алжирският проблем, довел до края на четвъртата република, е разрешен с даването на независимост на тази част от Франция (Алжир не се счита за колония, а за част от метрополията).
Де Гол не желае Франция да е във военна зависимост, както и във Франция да има войски, които да не са под френско командване. През 1966г. той „изпъжда” щаб-квартирата на НАТО от Фонтенбло. Брюксел е по-приветлив и предоставя сграда, предназначена първоначално за болница, за нуждите на организацията. Франция напуска военната организация на НАТО, но продължава да членува в политическата.
Национализмът на де Гол намира отражение и в Европейската му политика. Негова е идеята за “Europe des Etats” Eвропа на държавите. Това не го прави противник на европейската интеграция като такава, но той се опитва да я насочи по своя вкус, към политически съюз на междуправителствена основа. В плана Фуше е предложено външната политика на общостта да се води от френско-германски тандем. Предложението е отхвърлено от по-малките държави. Френско-германското помирение е ключово за политиката на де Гол. Той е съпричастен с Аденауер, когато през 1961г. е издигната Берлинската стена. През януари 1963г. е подписан Елисейският договор за приятелство между Франция и Германия. Подкрепата на Германия е важна за френския президент в преговорите с Англия.
В реч от 1959 де Гол изразява визията си за Европа: От Атлантика до Урал. Това може да се тълкува като без Англия и с добри отношения със СССР. Консервативното правителство на Харолд Макмилън поема нов курс към европейската интеграция, като започва преговори за членство в общността. Причините са икономически. Континенталните държави изпреварват острова с темпа си на развитие. Шестте са доволни от проинтеграционната политика на британското правителство или поне пет от „Шестте”. Генерал де Гол е категорично против. Той не желае Великобритания в общността преди да си е осигурил благоприятни условия по Общата селскостопанска политика. Преговорите с Англия продължават прекалено дълго. Като официална причина за прекратяването им през 1963 посочва специалните отношения между Великобритания и САЩ, а конкретният повод е сделката между Кенеди и Макмилън за доставка на американските ракети Polaris, които да бъдат оборудвани с Британски атомни бойни глави. През 1967г. Англия подава втора молба за членство, която отново е отхвърлена едностранно от де Гол, който е на път да наложи идеята си за финансирането на най-ресурсоемката политика на общността. ОСП е от изключителна важност за Франция, защото тя е основния печеливш за сметка на останалите страни-членки. Разривът между Петте и Франция достига връхната си точка през 1965г., когато Франция бойкотира всички заседания на Съвета на министрите цели 6 месеца, с цел да се наложи в преговорите по ОСП. Този епизод носи името „Криза на празния стол”. Кризата е подбудена и от други мотиви за генерала. През 1966г. приключва преходният период и много от решенията в Съвета трябва да се вземат с квалифицирано мнозинство, което може да постави Франция в малцинство. Де Гол не е склонен да се раздели с националното вето. За разрешаването на „кризата на празния стол” страните се съгласяват да запазят правото на вето, когато са засегнати много важни национални интереси на дадена страна-членка. Това действително е тежък удар за федералистите.
В крайна сметка за финансирането на ОСП е решено да става от част от общата външна тарифа. По-късно е въведен и процент от ДДС. Схемата е измислена така, че да е в полза на Франция и ущърб на Великобритания. Търговията на Великобритания е до голяма степен със страните от Британската общност и тя внася храни оттам. След като Великобритавия се присъедини към общия пазар, тя ще е принудена да въведе високи мита, които да съвпадат с тези на Европейската общност. Парите от тези мита отиват в общностния бюджет, а оттам за субсидиране на френските земеделци, които ще изнасят по-изгодно селскостопански излишъци във Великобритания. Така французите печелят двойно. Общата селскостопанска политика е базирана на протекционизъм и отежнява омагьосания кръг на селскостопанското производство, което и без това произвежда повече, отколкото е пазарното търсене, което довежда до митичните сравнения: „Планини от масло и езера от вино.” Финансирането на ОСП тепърва ще доведе до ожесточени спорове.
Де Гол си подава оставката през 1969г., след неуспешен референдум. Политиката на голизъм продължава да бъде следвана от неговия наследник Жорж Помпиду, както и по-късно до голяма степен и от Жак Ширак.