Понятието вертикална интеграция.

Понятието вертикална интеграция.


Това е сливането на две предприятия, които действат на различни етапи от производствения процес. Пример производител но храни и разпространителска мрежа или супермаркети. Много от големите вериги у нас са изградили такава интеграция. Лукойл държи рафинерията в Бургас, както и бензиностанциите. Идеята е важен пункт при определянето на корпоративната стратегия.

вертикалната интеграция може да бъде напред и назад. Напред, когато фирмата се обвързва надолу във веригата към купувачите. Назад е като се интегрира в посока доставчиците и източниците на суровини.

Example of Backward and Forward Integration
No Integration

Raw Materials




Intermediate
Manufacturing




Assembly




Distribution




End Customer

Backward Integration

Raw Materials




Intermediate
Manufacturing



Assembly




Distribution




End Customer

Forward Integration

Raw Materials




Intermediate
Manufacturing




Assembly



Distribution




End Customer



Вертикалната интеграция предлага следните преимущества:

а) намалени транспортни разходи при близки географски обекти.
б) по-добра координация на доставките. Намаляване на транзакционните разходи при търсене на доставчик или дистрибутор.
в) увеличаване на бариерите за навлизане на пазара на конкурентни фирми.
г) улесняване на инвестициите в двете посоки.
д) възможност за по-добро синхронизиране в определена специфична област.. За производството на хартия са нужни два независими, но свързани процеса производство на дървесина, а от нея се прави пулп. всеки процес трябва да е свързан с другия и консистентен.
е) повече информация за цялостния производствен процес може да бъде събрана.
ж)данъчни трикове.

Понякога фирмите могат да спестят от данъци, обединявайки производства. Пример В Аляска нефтодобивната промишленост плаща данък на мястото, където е добит нефтът. Той се изчислява като от пазарната цена се извадят транспортните разходи. транспортните разходи са разходите за петролопровод. Нефтодобивните компании са се интегрирали с компаниите за пренос, които държат тръбопроводите и си самоначисляват високи такси за пренос. Правейки това те снижават базата, върху която ще се начисли данък върху добития нефт. данъкът се начислява върху пазарната цена минус транспортните разходи.

Потенциални недостатъци са:

а) Балансиране на капацитета. Например Ако фирмата се интегрира надолу, трябва да помисли как ще осигурява доставките си отгоре и да инвестира в нужния капацитет.
б) потенциални увеличени разходи в липсата на конкуренция при доставчиците. Според традиционната теория по-добре би било да се купува от пазара, където има конкуренция и тя сваля цените, отколкото от доставчик, който ти си си купил.
в) Понижена способност за продуктово разнообразие.
г) повишени бюрократични разходи при разрастването.
д) Развитието на нови компетентности може да е за сметка на старите. Стратегически избор дали фирмата ще си произвежда или ще купува от пазара. Например ако верига хранителни супермаркети купи ферми, където се произвеждат продуктите за тях. Дейностите са различни и има необходимост от разходи за обучение.

Съществуват и хибридни форми на вертикалната интеграция като дългосрочните договори, договорте за франчайз, джоинт венчъри, дуал сорсинг.

Кое ще работи за фирмата е обект на анализ за всяка поотделно. Не е самоочевидно, че вертикалната интеграция задължително носи повече приходи от разходи. Кока Кола се отказва от вертикалната интеграция на бутилиране и напитка и се специализира само във второто, като отделна фирма се занимава с първото.

Вертикалната интеграция може сериозно да възпрепятства конкуренцията в икономиката. Улеснява ценовата дискриминация. Ограничаване на достъпа на конкуренти до дистрибуторската мрежа или увеличаване на цените за тях.
Стратегически интеграцията назад намалява силата на доставчиците по-ниска конкуренция сред тях. Интеграцията напред намалява силата на купувачите.


Правни норми. Конкуренцията представлява област от поделена компетентност между ЕС и държавите-членки. Европейската комисия бди за всички по-големи сливания на фирми, които биха застрашили общия пазар. При сливане от вида на вертикалната интеграция фирмата не може да има повече от 25% пазарен дял.

Пример от Европейската практика. Сливането на AOL/Time Warner представлява предизвикателство. AOL е лидер в предлагането на интернет достъп в Америка и единственият доставчик, който е в повечето европейски страни. Time Warner. е най-голямата световна медийна компания. Комисията установи, че едно сливане ще застраши достъпа до музика онлайн, защото те ще диктуват техническите стандарти. По този начин бих поставили технологични бариери пред другите доставчици и биха си създали свой собствен пазар така наречени „пазачи” gate-keepers. Освен това музиката свалена от Бретелман, компания свързана с Уорнър може да да бъде слушана само с разработвания от Уорнър софтуеър Уинамп. Така ще наложат и своя плейр в този иначе толкова конкурентен пазар. В това сливане се събират най-голямата фоно и видеотека в света и най-големият доставчик на интернет достъп. Продуктите се обвързват взаимно. Друг пример за подобна интеграция е електронният четец за електронни книги на Амазон Киндъл, която е обвързан с онлайн магазина на Амазон за електронни книги, които да се продават изключително за този четец или по-правилно четецът може да купи само от този магазин.

При сливането на AOL/Time Warner допълнителен проблем представлява и хоризонталната интеграция между гигантите EMI и Time Warner, която се започва по същото време. Комисията не одобри хоризонтална интеграция и тя не се осъществи. Хоризонталната интеграция на AOL/Time Warner не беше забранена, но и бяха поставени условия, за да се осъществи. Най-важното е да бъде осигурен достъпът за конкурентни фирми на пазара. След като осуети сливането на EMI и Time Warner, голямата заплаха за конкуренцията спадна. Второто условие е музиката на Бретелсман да не бъде изключително достъпна само за потребителите на AOL. или за техния плейър.

В заключение политиката на Европейската комисия цели безпрепятствен достъп до пазара за всички участници. Вертикалната интеграция не е нещо лошо, стига да отговаря на най-важното условие – да осигури достъп.


















Материали:


Joskow, Paul L. 2003 VERTICAL INTEGRATION http://econ-www.mit.edu/files/1191

http://ec.europa.eu/competition/speeches/text/sp2003_009_en.pdf

http://www.quickmba.com/strategy/vertical-integration/


http://images.google.bg/imgres?imgurl=http://www.mgmtguru.com/images/VertiSt.gif&imgrefurl=http://www.mgmtguru.com/mgt499/TN9_2.htm&usg=__L4AUdeh_ouYYZsc_1bSwfU72gsU=&h=418&w=385&sz=8&hl=bg&start=14&sig2=xfKh51hzVBYOs_N_nGKSUQ&um=1&tbnid=RLtFsYbI-WZ_pM:&tbnh=125&tbnw=115&prev=/images%3Fq%3Dvertical%2Bintegration%26hl%3Dbg%26client%3Dfirefox-a%26rls%3Dorg.mozilla:en-GB:official%26hs%3DgzD%26sa%3DX%26um%3D1&ei=9SQOS8jvG4WF_Ab2uOSuBQ

Политическа позиция на АЛДЕ относно политиката за предоставяне на закрила.

Политическа позиция на АЛДЕ относно политиката за предоставяне на закрила.


За либералите на първо място стои отделният индивид. Висша ценност е личната свобода в политиката, икономиката и личното пространство. Тази свобода не е само идеал, конституционно право на всички граждани. Идеологията на либерализма се основава на зачитането на демокрацията, основните права и опазването на пазарната икономика. Други приоритети за съвременните либерали са: грижата за чиста околната среда и икономически напредък, изразени в концепцията за устойчиво развитие и солидарността в обществото. Толерантност към различието и зачитане на многообразието: езиковото, културно, религиозно. Дискриминацията по какъвто и да е признак е недопустима. Световният ангажимент на либералите е изграждането на демократични общества, борба срещу бедността, и борба за основните права.

Тъй като човешките права са от първостепенно политическо значение, групата на либералите активно участват в парламентарната комисия за свобода правосъдие и вътрешни работи, както и по въпросите за имиграция и предоставянето на убежище.

Имиграционната политика и политиката за предоставянето на убежище (международна закрила) като общностни политики водят началото си от Договора от Амстердам и създаденото от него „пространство за свобода сигурност и правосъдие” през 1997 г. С амстердамската реформа се интегрира Шенгенското законодателство в общностното и започва прехвърлянето на политиките за имиграция, убежище, визи от третия в първия стълб на ЕС, където решенията се вземат съвместно от Парламента и Съвета. Фактическото начало представлява Европейският съвет от 1999 г. в Тампере. Относно миграционната политиката там се взема политическото решение свободното придвижване да не е право само за гражданите на държавите-членки, но и на всички хора на територията на ЕС. Трябва да се създадат уеднаквени правила за миграцията, убежището, и контрол на външните граници на съюза. Нуждата от общностна политика е продиктувана от липсата на вътрешни граници и свободното движение на хора, както и интегрирането на Шенгенското законодателство в acquis communautaire.


Позицията на групата на либералите и демократите за предоставяне на закрила, както и свързаната с нея политика за имиграцията e насочена както вътре в съюза така и извън общата външна граница.

Тези политики трябва да се основават на партньорство със страните, които са източник на имигранти или бежанци, както и към страни на преминаване. В програмата от Тампере е приета концепцията „co-development”, която ангажира Европа с развитието на тези страни. ЕС трябва да помогне за заздравяването на институциите им, както и да инвестира в развитието на местната икономика. По този начин ще се атакуват първоначалните причини за незаконната имиграция: бедността, безработицата, лошото управление и въоръжените конфликти. Тези външнополитически мерки, ще са от полза, освен за страните-партньори, но и за ЕС, тъй като ще се намали натискът от страна на незаконните имигранти към ЕС.

Вследствие на негативните демографски тенденции в Европа Европейската икономика има нужда от законните имигрантите на трети страни като мотивирани работници. От друга страна незаконната имиграция е опасна за живота на самите хора, предприемащи рискованото пътуване. Освен това тя е подходяща среда за буйното развитие на организираната престъпност и трафика на хора, който е една от най-доходоносните престъпни дейности. Стигайки до бреговете на средиземноморските държави проблемите на тези хора не свършват. Властите трябва да определят причините за влизането в страната на тези имигранти. Първо обаче трябва да бъде определен техният статут, тъй като не всички са имигранти. Важно е да се разграничат имигрантите от хората търсещи убежище.

С влизането в сила на Договора от Амстердам започва работата по изграждане на общата европейска система за убежище (ОЕСУ). Тя трябва да осигурят по-високи и общовалидни стандарти за закрила на търсещите убежище. ОЕСУ обхваща 4 законодателни акта: „директивата за процедурите за убежище“ Qualification Directive, Директивата по условията на приемането (2003/9/EC) и регламентът от Дъблин. Политиката също трябва да отговаря на стандартите на международното право и по-специално Женевската конвенция от 1951 г. В първата фаза на ОЕСУ (1999 -2005) целта е уеднаквяването на стандартите за закрила. Втората фаза, която в момента се разработва има за цел да гарантира по-висока степен на хармонизация и по-добри стандарти на международна закрила в целия Съюз, чрез усъвършенстване на процедурите.

Последната законодателна инициатива на Европейската комисия в тези области е предложението за директива „относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на международна закрила в държавите-членки”, наричана „директивата за процедурите за убежище“. Тъй като директивата е свързана непосредствено с човешките права, тя е попада сред приоритетните области на АЛДЕ. Директивата за процедурите за убежище е твърде обща и не успява да уеднакви условията в държавите-членки. Все още има различия в нивото на закрила в различните държави-членки. Нужна е по-голяма солидарност в разпределението на тежестта от тази политика. Това продиктува и нуждата от преработването й.

Новият текст на директивата:

[включва гаранции] за достъп до информация за процедурите, които да се следват, за да се поиска международна закрила, достъп до организации, предоставящи правни съвети на търсещите убежище, както и разпоредби за гарантиране на комуникацията между компетентните органи и съответното лице.

Премахва възможността да се пропусне личното интервю при ускорените процедури;
предвиждат се допълнителни гаранции, като правото на безплатна правна помощ за кандидати за международна закрила при процедури на първа инстанция;

въвежда специални гаранции за уязвими лица, търсещи убежище

Определени са крайни срокове за процедурите - 6 месеца, предоставен е улеснен правен достъп до ефективна правна защита.

Макар че много от несъвършенствата на първоначалната директива да са поправени смятам, че в текста още съществуват недостатъци от гледна точка защитата на човешките права. По тази причина член 10 параграф 2 трябва да дава писмена информация за правото на обжалване за всички и винаги. Член 16 трябва експлицитно да осигури защитата на личните данни на кандидата, както и поверителността на даваните от него интервюта. Възможността за безплатна правна помощ, предоставена от държавата, трябва да е право на всички кандидати, а не само на тези, които не разполагат с необходимите средства (член 18).



Добрин Станев, четвърти курс, Европеистика, № 99394

COUNCIL DIRECTIVE 2003/9/EC
of 27 January 2003
laying down minimum standards for the reception of asylum seekers
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2003:031:0018:0025:EN:PDF

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
И НА СЪВЕТА
относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на
международна закрила в държавите-членки
(преработена)

http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2009:0554:FIN:BG:PDF