Политическа позиция на АЛДЕ относно политиката за предоставяне на закрила.

Политическа позиция на АЛДЕ относно политиката за предоставяне на закрила.


За либералите на първо място стои отделният индивид. Висша ценност е личната свобода в политиката, икономиката и личното пространство. Тази свобода не е само идеал, конституционно право на всички граждани. Идеологията на либерализма се основава на зачитането на демокрацията, основните права и опазването на пазарната икономика. Други приоритети за съвременните либерали са: грижата за чиста околната среда и икономически напредък, изразени в концепцията за устойчиво развитие и солидарността в обществото. Толерантност към различието и зачитане на многообразието: езиковото, културно, религиозно. Дискриминацията по какъвто и да е признак е недопустима. Световният ангажимент на либералите е изграждането на демократични общества, борба срещу бедността, и борба за основните права.

Тъй като човешките права са от първостепенно политическо значение, групата на либералите активно участват в парламентарната комисия за свобода правосъдие и вътрешни работи, както и по въпросите за имиграция и предоставянето на убежище.

Имиграционната политика и политиката за предоставянето на убежище (международна закрила) като общностни политики водят началото си от Договора от Амстердам и създаденото от него „пространство за свобода сигурност и правосъдие” през 1997 г. С амстердамската реформа се интегрира Шенгенското законодателство в общностното и започва прехвърлянето на политиките за имиграция, убежище, визи от третия в първия стълб на ЕС, където решенията се вземат съвместно от Парламента и Съвета. Фактическото начало представлява Европейският съвет от 1999 г. в Тампере. Относно миграционната политиката там се взема политическото решение свободното придвижване да не е право само за гражданите на държавите-членки, но и на всички хора на територията на ЕС. Трябва да се създадат уеднаквени правила за миграцията, убежището, и контрол на външните граници на съюза. Нуждата от общностна политика е продиктувана от липсата на вътрешни граници и свободното движение на хора, както и интегрирането на Шенгенското законодателство в acquis communautaire.


Позицията на групата на либералите и демократите за предоставяне на закрила, както и свързаната с нея политика за имиграцията e насочена както вътре в съюза така и извън общата външна граница.

Тези политики трябва да се основават на партньорство със страните, които са източник на имигранти или бежанци, както и към страни на преминаване. В програмата от Тампере е приета концепцията „co-development”, която ангажира Европа с развитието на тези страни. ЕС трябва да помогне за заздравяването на институциите им, както и да инвестира в развитието на местната икономика. По този начин ще се атакуват първоначалните причини за незаконната имиграция: бедността, безработицата, лошото управление и въоръжените конфликти. Тези външнополитически мерки, ще са от полза, освен за страните-партньори, но и за ЕС, тъй като ще се намали натискът от страна на незаконните имигранти към ЕС.

Вследствие на негативните демографски тенденции в Европа Европейската икономика има нужда от законните имигрантите на трети страни като мотивирани работници. От друга страна незаконната имиграция е опасна за живота на самите хора, предприемащи рискованото пътуване. Освен това тя е подходяща среда за буйното развитие на организираната престъпност и трафика на хора, който е една от най-доходоносните престъпни дейности. Стигайки до бреговете на средиземноморските държави проблемите на тези хора не свършват. Властите трябва да определят причините за влизането в страната на тези имигранти. Първо обаче трябва да бъде определен техният статут, тъй като не всички са имигранти. Важно е да се разграничат имигрантите от хората търсещи убежище.

С влизането в сила на Договора от Амстердам започва работата по изграждане на общата европейска система за убежище (ОЕСУ). Тя трябва да осигурят по-високи и общовалидни стандарти за закрила на търсещите убежище. ОЕСУ обхваща 4 законодателни акта: „директивата за процедурите за убежище“ Qualification Directive, Директивата по условията на приемането (2003/9/EC) и регламентът от Дъблин. Политиката също трябва да отговаря на стандартите на международното право и по-специално Женевската конвенция от 1951 г. В първата фаза на ОЕСУ (1999 -2005) целта е уеднаквяването на стандартите за закрила. Втората фаза, която в момента се разработва има за цел да гарантира по-висока степен на хармонизация и по-добри стандарти на международна закрила в целия Съюз, чрез усъвършенстване на процедурите.

Последната законодателна инициатива на Европейската комисия в тези области е предложението за директива „относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на международна закрила в държавите-членки”, наричана „директивата за процедурите за убежище“. Тъй като директивата е свързана непосредствено с човешките права, тя е попада сред приоритетните области на АЛДЕ. Директивата за процедурите за убежище е твърде обща и не успява да уеднакви условията в държавите-членки. Все още има различия в нивото на закрила в различните държави-членки. Нужна е по-голяма солидарност в разпределението на тежестта от тази политика. Това продиктува и нуждата от преработването й.

Новият текст на директивата:

[включва гаранции] за достъп до информация за процедурите, които да се следват, за да се поиска международна закрила, достъп до организации, предоставящи правни съвети на търсещите убежище, както и разпоредби за гарантиране на комуникацията между компетентните органи и съответното лице.

Премахва възможността да се пропусне личното интервю при ускорените процедури;
предвиждат се допълнителни гаранции, като правото на безплатна правна помощ за кандидати за международна закрила при процедури на първа инстанция;

въвежда специални гаранции за уязвими лица, търсещи убежище

Определени са крайни срокове за процедурите - 6 месеца, предоставен е улеснен правен достъп до ефективна правна защита.

Макар че много от несъвършенствата на първоначалната директива да са поправени смятам, че в текста още съществуват недостатъци от гледна точка защитата на човешките права. По тази причина член 10 параграф 2 трябва да дава писмена информация за правото на обжалване за всички и винаги. Член 16 трябва експлицитно да осигури защитата на личните данни на кандидата, както и поверителността на даваните от него интервюта. Възможността за безплатна правна помощ, предоставена от държавата, трябва да е право на всички кандидати, а не само на тези, които не разполагат с необходимите средства (член 18).



Добрин Станев, четвърти курс, Европеистика, № 99394

COUNCIL DIRECTIVE 2003/9/EC
of 27 January 2003
laying down minimum standards for the reception of asylum seekers
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2003:031:0018:0025:EN:PDF

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
И НА СЪВЕТА
относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на
международна закрила в държавите-членки
(преработена)

http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2009:0554:FIN:BG:PDF