Предколеден разговор между капиталист и неговия син

Вдъхновен от рекламата, че на Коледа стават чудеса, малкият син попита баща си:

- При нас е толкова хубаво. Няма ли да е прекрасно, ако всички хора по земята се радват и живеят добре?

- Чудесно ще е.

- Но сега има толкова бедни хора. Виж какво дават по новините – деца, за които дядо Коледа няма да дойде. Те са толкова бедни. Татко, няма ли да е прекрасно, ако ето така всеки човек получи 1 000 000 златни пари. Всички хора ще са богати. Всеки ще може да си купи каквото си поиска. Никой няма да е недоволен.

- Няма да стане.

- Защо?

- Знаеш ли какво ще се получи? Ако всички хора имат по 1 000 000, всички ще отидат по магазините да пазаруват и за нула време всички рафтове ще бъдат опразнени. Който, пръв си е купил ще има, който е останал на опашката, ще остане с празни ръце. Ти ще имаш един милион, но няма да има нищо, което да си купиш с него. Но нищо! И утре е ден. Ти си имаш своя милион и утре ще дойдеш по-рано от всички в магазина.
Идваш и виждаш пълни рафтове. Пълниш количката с всичките играчки, но когато стигаш до касата виждаш, че парите няма да ти стигнат. През нощта продавачите са сменили цените. Твоят милион ще ти стигне сигурно само за играта, която искаше, но не и за цялата кошница. Виждаш ли, парите имат смисъл само ако има стоки зад тях. На тебе не ти трябват пари. С тях нищо не можеш да правиш освен да ги замениш за нещо друго. Ти искаш шоколад, кола или плейстейшън.

- Значи... тогава искам всички на земята да получат един плейстейшън. Така всички ще се забавляват и ще играем заедно.

- И това няма да проработи.

- Но ти нали каза - не пари, а неща.

- Хората, които правят плейстейшън искат да спечелят пари като всички други си купуват плейстейшън. Когато всички други вече си имат такъв тяхната работа ще стане излишна. Никой няма да си купи това, което има. Работниците ще си отидат от компанията и плейстейшън ще затвори врати. След време обаче на всички нас, които имаме тази игра ще ни омръзне. Някои ще поискат нов модел, но няма да го има, защото хората правещи играта сега правят нещо си друго. Ще мине още време и нашите плейстейшъни ще остареят и ще се счупят. Кой ще ги поправи? И поправячи няма да има. Тогава ние ще им кажем: „Елате пак. Измисляйте и сглобявайте.” „Ами вие какво ще ни дадете?” „Ние ще ви платим.” И те ще дойдат.Тогава тези, които могат да си платят, ще имат плейстейшън.

- Тогава искам всички да могат да си платят.

- Как като дадеш на всички по един златен милион ли?

- Но в такъв случай какво да правим? – попита малкото дете.

- Не знам. Нали ти искаше да спасяваш света.