Tuesday, August 25, 2009

На 10.03.2008 г. в Уолстрийт плъзва слухът, че американската банка Беър Стърнс изпитва затруднения с ликвидността. Мигновено и неконтролируемо цената на акциите се срутва от 170 на 60 долара. Още същата нощ започват инспекции. Резултатите показват, че банката е залята от „токсични активи” – subprime mortages и няма изгледи сама да се съвземе. Управителят на Федералния резерв Бен Бернанки предлага план за изкупуването на Беър Стърнс от JP Morgan, която да служи като посредник между държавата и закъсалата банка. Намесва се и финансовото министерство (Treasury of State). Финансовият министър Хенри Поусън заявява, че няма да бъде предложено повече от 2 долара за акция. Беър приемат горчивия хап, но поне още са в играта. На 07. септември агонията на банковата система се засилва с рекордните загуби на двойката банки Fannie Mae, Freddie Mac - най-големите, специализирали в ипотечния пазар и също толкова затънали в отровни ипотеки. На 12.09 на ред е титанът на инвестиционните банки - Lehman Brothers, а след него – най-голямата застрахователна компания AIG. Фед национализира първите две и остава третата на пазара. AIG e спасена с държавни субсидии. За да не изпрати погрешния сигнал, че САЩ ще спасява всеки или поне тези, които са too big to fail, Поусън дава на Lehman два дни да намери купувач. Такъв обаче няма. Lehman банкрутира.
Lehman са свързани с други банки, а те с други. Глобалният капитал не познава национални граници и заразата се разпространява в целия свят. Една банка купува обещания в Аризона, събира ги със заеми от подобен вид в Кънектикът, пакетира ги под името финансов дериват и ги продава на борсите в Токио, Лондон или Франкфурт. Тези нови и непознати финансови инструменти се оказаха трудни за овладяване. Търговията с необезпечени ипотеки превърна един високо рисков пазар в балон, който неминуемо трябваше да се спука. В добрите дни на кредитирането банките отпускаха кредити дори и на хора, за които има голямо съмнение, че няма да могат да си плащат вноските. Подкрепените от правителството банки Fannie Mae и Freddie Mac, изкупуваха ипотечните задължения от банките. Банките не се притeсняваха да отпускат кредити, защото цената на имотите непрекъснато растеше, заради растящото търсене, заради лесното кредитиране. Самозадвижваща се система. Освен това банките продаваха и купуваха помежду си пакети със съмнителни заеми. Идеята на банките е, че човек дори да не може да си плати вноските, ще продаде къщата си и пак ще спечели, защото цените на недвижимите имоти непрекъснато растяха. От друга страна комбинирайки много ипотеки в един пакет е средство за разпределяне на риска. Цената на тези пакетирани заеми растеше. Никой обаче на знаеше колко е действителната им стойност. Финансистите търгуваха с логиката, че все ще се намери някой, който да купи мистериозния пакет. Купувачът пък се надяваше да намери друг купувач за по-висока цена. Така балонът се надуваше. Фед. реши да охлади пазара, като вдигне лихвите, защото видя, че тази спирала е рискована. Тогава започнаха и проблемите. Много от хората в рисковата група на събпрайм наистина не смогват да си плащат вноските. Започва масово разпродаване на имоти, а то донесе и понижаване на спекулативно надутите по време на спиралата цени. Търсенето на имоти спадна, а предлагането се увеличи. Хората бяха принудени да продават на цени по-ниски от тези за които са купили жилището си. Много хора фалираха. Балонът се спука с тътен, заглушил цялата световна икономика.
Тътенът се чува не само банките. Той се пренесе и отеква в и другите отрасли в икономиката – всички стопански деятели са засегнати, ако не пряко, то поне косвено. Американската финансова криза се превърна в световна икономическа рецесия. Когато финансовият сектор е разстроен, реалният скоро ще го последва. Дните на неограничена ликвидност и неоценен риск свършиха. Банките поради липса на налични пари или поради предпазливост ограничиха кредитирането. Реалният сектор има нужда от заеми, за да поддържа производството. Гражданите имат нужда от кредити, за да потребяват. Без лесен достъп до кредит стопанската активност се забавя, икономиката се свива и това се вижда. Показателите за БВП по света показват стойности, които не сме свикнали да виждаме. Растежът е малък, или го няма, Рецесията се разпространява на много места. Японската икономика се е свила с 4% от началото на 2009 годината, Еврозоната с 2.5%, САЩ с близо 2%. Особено уязвими за кризата са силните икономики насочени към износ. Световният пазар се ослушва никой не иска да предприема рискове. в тази взривоопасна ситуация. През 2008 някои държави дори обявиха фалит (Исландия) или се обърнаха към Международния валутен фонд за спасяване на закъсалия финансов сектор (Унгария, Латвия, Мексико). Щом не компании, а цели държави дефолтират, значи наистина има проблем. Този проблем трябва да се реши и то без отлагане. Какви мерки взима най-голямата икономика в света – Европейският съюз за справяне с кризата? Това ще са опитам да представя.
Европейският съюз е много специфична политическа структура (sui generis), която не е международна организация нито федерална държава. Провеждането на икономически политики се извършва както на национално така и на наднационално ниво. В договорът от Маастрихт е записано като цел постигането на икономически и паричен съюз. Паричният съюз е факт, докато икономическият съюз остава за по-нататъшен етап на интеграцията. Еврозоната означава единна финансова политика за държавите които я съставляват. Единна фискална политика на ниво ЕС не съществува. Икономическите мерки могат да бъдат разделени в 4 категории, между които съществува взаимна зависимост: Бюджетните политики на национално ниво. Бюджетната политика на общностно ниво. Финансовата политика на Европейската централна банка и финансовата политика на централните банки, извън еврозоната, с най-голямо значение от които – Bank of England.
Бюджетните стимулни планове на отделните страни-членки, действащи за себе си могат да срещнат неодобрението на Европейската комисия, чиято цел е да защитава интересите на общността. Пример за това е политиката на конкуренция, която е от изключителната компетентност на ЕС. Тук възниква един проблем. За правителството на САЩ не представлява юридически проблем бързо да спаси, като субсидира, даде преференциални заеми или получи дял от автомобилните си първенци: General Motors, Chrysler, Ford. В ЕС положението е по-различно и нещата стават по-бавно. Когато отделни държави-членки решат да предприемат мерки, с които да подкрепят засегнатите от кризата индустрии, те трябва да се съгласуват с Европейската комисия и да бъде проверено дали не нарушават конкуренцията във вътрешния пазар. Това забавя спасителните планове и създава пречки на държавите да подкрепят своите големи индустрии – „националните шампиони”. Дори в самата Комисия не съществува консенус как да се процедира. Индустриалният комисар Гюнтер Ферхойген реагира бързо в полза набавяването на национални стимулни планове, като например подпомагането на Опел. Комисар Нийли Круз, която отговаря за конкуренцията, обаче се изказва в полза на повече контрол и рестрикции от страна на Комисията. Френският президент Никола Саркози беше обвинен в протекционизъм, когато обяви, че ще отпусне заем от 6 милиарда евро на Рено и Ситроен. Тази мярка е изцяло във френски стил. Държавата играе важна роля да подпомага големите фирми, за които са настъпили неблагоприятни дни на пазара. Франция подкрепя тези концерни, защото иначе рискува фабриките да се преместят в източна Европа. Опитите за прикрит протекционизъм и за игра всеки за себе си се посрещат със силно неодобрение от страните-членки на петото разширяване. Новоприсъединилите се държави апелират за повече солидарност и избягване на икономическия национализъм. Полша и Унгария искат въвеждането на улеснени правила за влизане в Еврозоната, срещу които обаче застава люксембургския премиер Жан Клод Юнкер, както и Европейската централна банка.
След като САЩ гласуваха стимулен план в размер на 700 милиарда долара, Европейската комисия и държавните ръководители на страните от ЕС отговориха с европейски план на стойност 200 милиарда евро (1.5% от БВП на ЕС), който включва микс от екологични инициативи, данъчни намаления и заеми за предприятията. По-голямата част от плана - 170 милиарда евро идват от националните бюджети на страните членки, оставащите 30 милиарда са разпределени по равно между бюджета на общността и Европейската инвестиционна банка. Приоритетни сектори за Европейската комисия са енергийната инфраструктура и широколентовият интернет. Комисията също подкрепя проекти за енергийна ефективност и въвеждането на зелени технологии в автомобилостроенето. Именно по линията не екологичните иновации комисията е склонна да подкрепи и автомобилната промишленост. Все пак по-голямата част от средствата са национални и ще се разходват по национално усмотрение, но в рамките начертани от плана. Идеята е да се постигне координиран фискален отговор, което не означава едни и същи мерки да бъдат предприемани от различните страни.
В предишния си брой вестник Economist сравнява мерките, предприети от „големите” в ЕС: Франция, Германия и Великобритания. Дали е по-добре да се подкрепят големите компании и инфраструктурни проекти – Френският подход, да се повиши потребителското търсене – английският начин или нещо средно между двете – Германия.
Франция е социална държава, която разчита на високите данъци и регулация на пазара и своята дирижистка традиция в икономиката. Критикувана в добрите времена, сега във време на криза се оказва най-малко засегната. Трудните процедури по уволнение спират ръста на безработицата. Французите вярват, че в трудни времена публичният сектор и държавата на благоденствието ще ги спаси. Държавата инициира най-разнообразни програми като например подновяването на железопътната инфраструктура и да реставрирането на вековните катедрали като част от националния план за борба с кризата. Съдейки по данните на Международния валутен фонд, очакванията им за по-лека криза засега се оправдават.



5.2 милиона французи или 21% от работната сила, са заети в публичния сектор, който се възприема за по-сигурен и по-малко уязвим от кризата. Продължителността на живота във Франция е по-голяма от тази във Великабритания и САЩ, а здравната система, която покрива всички, е по-ефикасно организирана от американската. Разходите за пациент с два пъти по-ниски от тези в Америка. Барак Обама се ангажира да реформира скъпата здравна система в САЩ. Регулацията е друга причина за относително преимущество. Във Франция има правила за почти всичко: колко таксита може да се движат в Париж (15 300), колко аптеки може да има един фармацевт (1), кога могат да се правят разпродажби. (Economist 2009) Във финансовия сектор регулацията спасява Франция от масовото затъване. Банките нямат право да вкарват заемателите в дълг, който те не са в състояние да обслужват, а и френските заематели са са по предпазливи. Според European Mortgage Federation френската ипотечна задлъжнялост представлява 35% от БВП, В Германия – 48%, За сравнение държавите с ипотечни балони са Великарбитания (85%), Ирландия (75%) и Испания (62%). В обръщение към нацията след срещата на Г-20 Саркози призовава за глобално регулиране на финансовата система. Цената, която френското общество трябва да плати за относителната си икономическа сигурност е по-нисък растеж и по-висока безработица. Стабилна икономика по време на рецесия обаче означава по-малко динамична икономика по време на подем. Въпреки че в момента френската безработица 8.6% е почти равна на американската 8.5, тя рядко слиза под 8%.
Великобритания залага на стимулирането на потреблението. Тя предвижда 20 милиарда лири за своите спасителни мерки, които включват намаление на ДДС, подпомагане на домакинствата с ипотеките, както и на малкия бизнес. Ставката по ДДС е намалена от 17.5% на 15% за 2009 г. Това е минималната допустима граница за ЕС. Парите за провеждане на тези политики ще дойдат от увеличение на данъците за по-богатите. Тези които изкарват повече от £150,000 на година ще трябва да се примирят с увеличението на ставката от 40 % на 45 %. Освен това осигурителната тежест за всички ще се увеличи. Тези мерки няма да спасят страната от натрупването на дълг, защото увеличението влиза в сила от 2011г. Британският финансов министър (chancellor of the Exchequer) Алистър Дарлинг прогнозира, че през 2009 г Великобритания ще достигне дефицит от 8 % от БВП.
Германия е особено силно засегната от кризата. Нейната икономика е ориентирана към износ и сега според Handelsblatt се нуждае от нов бизнес модел. Широката управляваща коалиция на християндемократите и социалдемократите обаче се обявява в подкрепа на досегашната ориентирана към експорта икономика. Всъщност Германия е най-големият световен износител на стоки, но когато основни пазари за нейната продукция като САЩ или ЕС свиват потреблението си, това неминуемо се отразява на германския икономически растеж. Стимулнят план на федералното правителство включва разнообразие от отделни малки мерки. Най-популярната инициатива е бонусът от 2.500 евро, който ще получат от купувачите на нови автомобили. Освен това прагът на данъчното облагане е вдигнат и данъците за хората с по-ниски доходи са намалени. Федералното правителство отдели 400 милиарда евро за спасяването на немските банки и 20 милиарда евро за своя пакет мерки за реалната икономика. Цифрите може и да изглеждат внушителни, но Германия всъщност е критикувана, че не са достатъчни. Все пак излизането на Германия от кризата зависи до голяма степен от това кога световната търговия ще се активизира до предишните си нива.
В Испания правителството на Хосе Луис Сапатеро предприе „План Е” на стойност 8 милиарда евро. Целта е да се пребори с безработицата. Испанският строителен бранш беше много силно ударен от кризата, а икономиката на страната е много зависима от него. Като се има предвид, че глобална криза започна именно от това да не се купуват повече имоти, всички изкуствено създадени строителни балони по света започнаха да се пукат. В Испания цифрите са стряскащи: безработицата надхвърля 17.5%, и продължава да расте. Според прогнозата на Комисията би надминала 20%. Тази безработица е два пъти средното за ЕС равнище. Правителството се опитва да създаде временна заетост, но това е само временно решение. Нужна са реформи в трудовото законодателство, които обаче неминуемо са свързани с протести, а социалистическото правителство няма необходимото парламентарно мнозинство.
Както се вижда икономическата криза засяга различните страни по различен начин. Фискалните стимули на ниво ЕС са пренебрежимо малко. Теоретичният въпрос, който следва е: Трябва ли фискалните мерки да се пренесат на ниво ЕС или да си останат на национално ниво? Кое би било по-ефикасно?
От една страна наличието на обща валута, респективно обща финансова политика прави привлекателна перспективата за обща фискална политика. От друга страна Ансгар Белке твърди, че всяка фискална политика е източник на шокове тъй като никога не можем да сме сигурни предварително какви ще бъдат резултатите. Според изследването на Белке и Грос (2009) като цяло е по-добре да има независими фискални политик, защото това ще доведе диверсификация на риска (risk diversification).
Според мен националните мерки, които са в ущърб на Европейския съюз трябва да бъдат ограничавани и Комисията трябва да продължава да бди да не се появява старомодният протекционизъм в нова форма. Проблем при държавните помощи, е че ще се генерира доста голям дълг. Европейските страни пропуснаха добрите години, за да оправят публичните си разходи и така още преди кризата да е започнала те имат бюджетни дефицити. Държавите би трябвало да изпълняват ангажиментите си към пакта за стабилност и растеж и да пренастроят бюджетите си.
Като важна инициатива на европейско ниво за спасяване на банковия сектор и успокояване на гражданите може да се определи предложението на Комисията за вдигане на задължителната гаранция на депозитите на 100 000 евро. Тази мярка беше провокирана от ирландското решение влоговете на спестителите да бъдат стопроцентово гарантирани. Bank of England скоро последва ирландския пример и вдигна гаранциите, което провокира и останалите държави в ЕС да ги последват, за да не загубят конкурентоспособност. Правната база е промяната на Директива 94/19/ЕО, относно схемите за гарантиране на депозити.

Паричната политика на Европейската централна банка по време на кризата.

Според Юрген Щарк Европейската централна банка е реагирала адекватно и навременно в условията на криза. „На фона на бързо намаляващ инфлационен натиск ЕСЦ намали лихвения процент с 300 базисни пункта от есента на 2008 г.” ЕЦБ предлага безпрецедентно изгодна ликвидност на банките. Жан Клод Трише обяви, че няма да смъкне лихвите под 1 %. За сравнение в САЩ те се движат между 0 и 0.25, Във Великобритания – 0.5 %, а в Япония – 0.1 %. На 7.05 ЕЦБ обяви, че ще изкупи ценни книжа на стойност 60 милиарда евро от европейските банки.
Дори в условия на криза председателя на ЕЦБ Жан Клод Трише няма да отстъпи от най-важната задача на банката – ценовата стабилност в еврозоната. Целта на банката е инфлация по-ниска, но близка до 2%. Според Трише причината за кризата е промяната през последните десет години в банковия сектор. Банките вместо да помагат на търговията и инвестициите са се превърнали в спекуланти и хазартни играчи. Управлението на риска е престанало да бъде приоритетна цел за тях.

Срещата на лидерите от G20

Европейцита на срещата на G 20 са единодушни, че световната финансова система трябва да се реформира, като се въведат регулации за банковия сектор. Трябва да се контролират хедж фондовете и данъчните убежища по света, но по тази точка съгласие не е постигнато заради специалното отношение на Китай спрямо Хонг Конг и Макао. На Международния валутен фонд трябва да бъдат предоставени допълнителни средства. Така и става. Средствата, с които фонда може да оперира са увеличени 3 пъти от 250 на 750 милиарда долара.
Сложността на Европейската структура, разнообразието на интереси, които трябва да се балансират създава една трудно управляема ситуация. Не трябва да прибързваме с универсални решения за всички, а да изследваме конкретните проблеми за конкретните страни членки. Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу е прав. „Всички са заразени от тази криза и имат нужда от лечение, но не и от едно и също лекарство.” В лечението си отделната държава трябва да внимава да не прехвърли болестта на другите. Европейската комисия е нащрек.







Библиография:

"A new pecking order” The economist (2009), http://www.economist.com/opinion/displaystory.cfm?story_id=13610767. (accessed May 21, 2009).

Belke, Ansgar. "Should fiscal stimulus packages be coordinated in times of crisis?Eurointelligence (2009), http://www.eurointelligence.com/article.581+M5c76c7d9326.0.html. (accessed May 21, 2009).

Darling, Alistair. "A Way Out of the Financial Crisis" The Wall Street Journal (2009), http://online.wsj.com/article/SB123689512336312121.html?mod=relevancy. (accessed May 21, 2009).

European Commission, "The Commission launches a major Recovery Plan for growth and jobs, to boost demand and restore confidence in the European economy" RAPID (2009), http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=IP/08/1771. (accessed May 21, 2009).

European Commission, "FAQs on the European Economic Recovery Plan" RAPID (2009), http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=MEMO/08/735&format=HTML&aged=0&language=EN&guiLanguage=en. (accessed May 21, 2009).

European Commission, "FAQs on Europe's response to the Financial Crisis" RAPID (2009), http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=MEMO/08/618&format=HTML&aged=0&language=EN&guiLanguage=en. (accessed May 21, 2009).

European Commission, "Commission sets out proposal to increase minimum protection for bank deposits to €100,000" RAPID (2009), http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=IP/08/1508&format=HTML&aged=0&language=EN&guiLanguage=en. (accessed May 21, 2009).

"Europe's Forceful Response to the Financial Crisis" The Wall Street Journal (2009), http://online.wsj.com/article/SB124034710319940279.html?mod=relevancy. (accessed May 21, 2009).

Mahony, Honor. "New member states call for EU solidarity" EuObserver (2009), http://euobserver.com/?aid=27694. (accessed May 21, 2009).

"Merkel agrees to include tax cuts in stimulus plan" Die Welt (2009), http://www.welt.de/english-news/article2971725/Merkel-agrees-to-include-tax-cuts-in-stimulus-plan.html. (accessed May 21, 2009).

Perissich, Riccardo. "A Rescue plan for the European Automobile Industry ?The Wall Street Journal (2009), http://www.notre-europe.eu/uploads/tx_publication/Bref10-RiccardoPerissich-AutomobileIndustry-en.pdf. (accessed May 21, 2009).

Trichet, Jean-Claude. "The financial crisis and our response so farhttp://www.ecb.int/press/key/date/2009/html/sp090427.en.html. (accessed May 21, 2009).

"Vive la différence! " The economist (2009),
http://www.economist.com/opinion/displaystory.cfm?story_id=13610197. (accessed May 21, 2009).

Vucheva, Elitsa. "EU industry commissioner backs Opel aid" EuObserver (2009), http://euobserver.com/882/27141. (accessed May 21, 2009).

Werdigier, Julia. "Britain Offers $30 Billion Stimulus Plan" The New York Times (2009), http://www.nytimes.com/2008/11/25/business/worldbusiness/25pound.html?_r=1&scp=1&sq=British%20Stimulus%20Plan&st=cse. (accessed May 21, 2009).

Willis, Andrew. "G20 radically strengthens IMF in 'new era'" EuObserver (2009), http://euobserver.com/9/27908. (accessed May 21, 2009).

No comments:

About Me

My photo
My name is Dobrin Stanev. Welcome to my blog dedicated to International Political Theory. My sphere of interests also includes European integration, because I graduated with a degree in European studies from the Sofia University