Евроизбори

Защо да се интересуваме от евроизборите?
Отговорът накрая. Нека като за начало да видим кампанията. Кампанията беше пропита с политически заяждания и всеобщи нападки срещу тройнато коалиция. Най-много го отнесе БСП. Ако дебатите за евроизборите не бяха генерална репетиция за националните, това означава, че няма да видим никакви разговори по същество. Няма да разберем какви политики се обещават, но за сметка на това ще гърмят компромати и нападки. Кампанията протече с реклами: шутове и шутове. Който гласува за Бойко, гласува за Костов. Пенсии, минарета и спри корупцията. Рекламите и заяжданията тотално изместиха политическите дебати, а именно в изкуството на дискурса се проявява добрият оратор, аргументираният експерт, този който е най-пригоден за европейската парламентарна среда.
Герб постоянно говореха за корупцията в страната и показваха процента на усвоените евросредства. Посланието – „Те се изложиха, избeрeте нас. Ние ще се справим с проблемите.” Как обаче ще се справят не стана ясно.
Ивайло Калфин изпадна в популизъм и през цялата кампания говореше как щял да защитава националния интерес. Едва ли ще има партия, която да каже, че ще работи против страната си. Каква е тогава разликата щом всички ще защитават нац. интерес. Кой може да претендира да говори, че защитава интереса на всички граждани? Една партия ги разбира по един начин, друга дава други решения. Външният ни министър в Съвета на министрите като специалист по международна политика може би разбира от „Реалполитик”, но в европарламента важат други принципи. Там освен с български социалисти ще стои редом да социалисти от цяла Европа. Политиките не засягат България само, а целия ЕС, Ако тръгне с рогата напред, доникъде няма да стигне. Синята коалиция мина през страшни перипетии покрай смяната на ръководството и драмата по регистрацията. Тези порочни политически практики нямат ДЕМОКРАТИЧНА държава. В дебатите не бяха особено настъпателни.
РЗС не пропускаха да казват във всяка своя изява как Джефри ван Орден е зад тях. Не видях Меглена Кунева да участва предизборни дебати. Атака тръбеше против Турция. ДПС останаха незабелязани, може би не им и трябва.
Когато проверих сайтовете за европейски предизборни платформи с голямо закъснение повечето партии имат някакви насоки, но при две партии – несъществуваща. Герб нямат никаква платформа за европейските избори, но за това пък са качили доста снимки http://blog.gerb.bg/ , а от сайта на Атака http://www.ataka.bg/ човек остава с впечатлението, че въобще няма такива избори. БСП http://www.bsp.bg/bg/article/689 и ДПС http://www.dps.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0437&g= са копирали програмите на европейските си еквиваленти – ПЕС и АЛДЕ, като са добавили и няколко свои нюанса. НДСВ закъсня с предложенията си, но направи доста кратка, ясна и разбираема платформа http://www.ndsv.bg/content/1911.html. , която казва: „Ние постигнахме това, нашите цели са такива.” Зелените се обявяват против плакатните войни. Те залагат на петициите, които са отправили към европарламента http://www.bulgariangreens.org/home/platforma-ep.html . Синята коалиция http://www.sds.bg/bg/publications/read/822?type=13 са подготвили доста обемист документ от 40 страници с разяснение на цялостната им политика, като са оставили накрая няколко странички и за европейските избори.
За да помогне в избора, Центърът за либерални стратегии е подготвил много интересен гласоводител http://glasovoditel.eu/ , който си струва да се посети.

Мотивация за гласуване.
Много далечен ни се вижда http://www.europarl.europa.eu/elections2009/default.htm?language=BG Европейският парламент. Така е далечен е. Много е сложен и бюрократизиран целият Европейски съюз. Такъв е и трябва да се реформира. Но е трудно. Трудно е защото има много нива на представителство на интереси. има интереси, които са интереси на общността, като цяло. За тях бди Комисията. Има интереси на отделните държави-членки. Те се защитават от Съвета на министрите. В Европа има и 480 милиона граждани на ЕС, техните интереси са представени от Парламента. Но нека погледнем отвъд дребно националните ни проблеми и да видим какво като отделна страна можем да решим. Как може България да повлияе на световната политика. Никак. И не само България. Никоя страна сама не може. В Европейския парламент можем да участваме в правене на една много по-широкообхватна политика и да повлияем на много мащабни процеси, но само ако се включим активно.
Всеки депутат е важен. Нека не се вглеждаме толкова в броя на евродепутатите от отделната страна, а в личните качества на всеки един от тях. Всеки може да окаже влияние, да вдъхнови или да обезкуражи. Да обедини другите да го последват, да предизвика обществено мнение или да остане незабелязан.
Ето един пример. Това е депутатът Найджел Фарадж, водач на най-малката група от в сегашния състав на Парламента– Независимост/Демокрация Ггрупата на евроскептиците включва 22 от общо 785 депутати. http://www.youtube.com/watch?v=YWSYMpuCFaQ&eurl=http%3A%2F%2Feutopia.blog.bg%2Fpolitika%2F2009%2F05%2F04%2Fprimer-za-evrodeputat.330527&feature=player_embedded (В новия състав цялостният брой на евродепутатите ще е 736 ). Въпреки, че води най-малката партия, той е един от най-известните и най-харизматичните евродепутати.