Sunday, February 15, 2009

Субсидиарност

Същност и произход

В основата на термина стои латинската дума subsidiarius – помощен, допълнителен. Най-краткото описание на принципа на субсидиарност гласи: „Решенията да се вземат на възможно най-ниското ниво.” По-високите нива на власт трябва да извършват само помощни, допълнителни действия единствено, когато е наложително.
Според определението Жан Пол Жаке „властовите правомощия следва да бъдат осъществявани възможно най-близо до гражданите. И единствено в случаите, когато един въпрос не може да се третира задоволително на това ниво, той може да бъде отнесен на по-горното.”
Този принцип е фундаментален за функционирането на Европейския съюз.
Произходът на принципа е свързан с католическата църква. През 1891 г. папа Лъв XIII издава Rerum Novarum. Една от темите, засегнати от него е отношението между семейството и държавата. „Държавата не трябва да поглъща индивида или семейството. Необходимо е да им бъде осигурено свобода на действието, в границите на общото благо и интереса на другите.” Папата намира намесата на държавата в семейните дела за осъдетилна, освен в случаите на помощ за нуждаещите се семейства. Според католическата църква нищо не трябва да се прави от по-голяма и сложна организация, ако може да бъде извършено от по-малка. Принципът защитава идеята за децентрализация пред централизация.

Субсидиарността в текста на договорите

В контекста на европейската интеграция принципът на субсидиарност се свързва със законодателния баланс между държавите-членки и институциите на общността.
За първи път принципът е въведен, с Единния европейски акт от 1987г. Но приложението му е сведено единствено до екологични въпроси. През 1992г. Договорът от Маастрихт разширява обхвата му във всички области с изключение на тези, в които ЕС разполага с изключителна компетентност. В член 5 от текста на Договора за Европейската общност е записано:

В областите, които не са от нейната изключителна компетентност, Общността предприема действия в съответствие с принципа на субсидиарността само ако и доколкото целите на предлаганото действие не могат да бъдат достатъчно добре постигнати от държавите-членки и поради тази причина могат да бъдат по-успешно осъществени от Общността поради обхвата или последиците на предлаганото действие.
Действията на Общността не могат да надхвърлят необходимото за постигане на целите на настоящия договор.

През 1997г. с ревизията от Амстердам към Договора за Европейския съюз е добавен протокол относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност . Според него Комисията е задължена да обосновава своите законодателни предложения в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност.

Двата аспекта на принципа на субсидиарността трябва да бъдат спазени, за да бъде счетено за обосновавано дадено действие на Общността: целите на предложеното действие да не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от действие на държавите членки в рамките на тяхната конституционна система и следователно могат да бъдат постигнати в по-голяма степен чрез действие от страна на Общността.

За да се прецени дали условието е изпълнено, трябва да се спазват следните насоки:
Има ли въпросът транснационални аспекти, които не могат да бъдат уредени по задоволителен начин на национално ниво
Дали едно национално действие или непредприемане на действия от страна на Общността ще бъде в противоречие с изискванията на Договора поради нарушаване равните условия на конкуренция, поради създаване на пречки пред търговския обмен, които следва да бъдат отстранени и също така би ли засегнало сериозно такова действие интересите на държавите-членки?
Има ли евентуалното общностно действие явни преимущества поради своите измерения или своя ефект спрямо действие на държавите-членки (Жаке 2007:130)

Значение на принципа

Субсидиаността е известна като принципа спасил Маастрихтския договор 1992 г. Вследствие на целта на Единния европейски акт от 1987 г. за завършване на единния пазар в рамките на Европейската икономическа общност до 1992 г., много решения в областта на интегрирането на пазара започват да се вземат на Общностно ниво. Като се има предвид общият характер на целите, особено относно въвеждането на вътрешния пазар, полето на общностните компетенции може да бъде изключително широко. Така например в началния период Договорът не възлагаше на Общността правомощия относно културата. Същевременно доколкото произведенията на културата са предмет на търговски отношения, те могат да влизат в полето на вътрешния пазар и по този начин някои аспекти на културния сектор, например аудиовизията, попадат под уредбата на Общностното право. (Жаке 2007 : 127) По време на дебатите за Маастрихтския договор държавите членки се опасяват да не би да загубят прекалено много от суверенитета си, като разширяват областите на компетентност на ЕО.
Решението е въвеждането на принципа на субсиадиарността в текста на Договора. Принципът спасява договора, защото е охотно приет от двете съпреничащи си философии на интеграцията: федералистите и антифедералистите. Двете страни представят коренно различно тълкуване на един и същи феномен. За федералистите въвеждането на субсидиарността означава въвеждане на един принцип на федералните държави. Принцип, който да регулира отношенията между централната и местната власт. Антифедералистите виждат в субсидиарността опит за ограничаване на централизацията, олицетворена от Общността за сметка на отделните национадлни държави.

Принципът на субсидиарност в Лисабонския договор (Договора за реформа)

В Договора за реформа принципът на субсидиарност е подсилен. Нововъведенията са включени в променения Протокол относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност.
Комисията изпраща своите проекти на законодателни актове, както и изменените си проекти, на националните парламенти едновременно с изпращането им на законодателния орган на Съюза. В рамките на 8 седмици всеки национален парламент може да изпрати на председателите на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията мотивирано становище, в което излага причините, поради които счита, че въпросният проект не е съобразен с принципа на субсидиарност. Всеки национален парламент разполага с два гласа, разпределени в зависимост от националната парламентарна система. В случай на двукамарна национална парламентарна система всяка от камарите разполага с един глас. Когато мотивираните становища относно незачитането на принципа на субсидиарност в проект за законодателен акт представляват най-малко една трета от общия брой на дадените на националните
парламенти гласове проектът трябва да бъде преразгледан. Този праг е една четвърт при проекти на законодателни актове, относно пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Това е своеобразно вдигане на жълт картон. Предложението се връща при Комисията, която може да реши да продължи да поддържа, да измени или да оттегли
предложението. В случай че реши да продължи да го поддържа, Комисията ще трябва да обоснове в мотивирано становище защо смята, че предложението е съобразено с принципа на субсидиарност. Проектът на законодателен акт започва да се разглежда на общностно ниво от Съвета и Парламента. Ако, в резултат на мнозинство от 55 % от членовете на Съвета или на мнозинство от действителните гласове в Европейския парламент, законодателят (Европейският парламент и Съветът) е на мнение, че предложението не е съвместимо с принципа на субсидиарност, разглеждането на законодателното предложение се прекратява.

No comments:

About Me

My Photo
My name is Dobrin Stanev. Welcome to my blog dedicated to International Political Theory. My sphere of interests also includes European integration, because I graduated with a degree in European studies from the Sofia University